Георги Щерев
Отключена пролет

От билки и тревици

        цветен прах

поръси хора и години.

Цъфтежът в своето сърце побрах —

от снегове да не изстине.

И помня още кървавия връх,

покрит от болката на стъпки.

И не забравям онзи дъх

на боровите тръпки.

Под тях с тревите оцелях,

познал коварно семе,

това, което в пътя си видях,

остави тъмна рана в мене.

 

Отключена сега е пролетта

и пътищата са открити.

Единствена

        напомня ми

                нощта

за погледи убити…