Георги Щерев
Свобода

И тръгнах по кръвта на знамената

в очите на разстреляните бях,

и с болката тревожна на земята

през чуките помръкнали вървях.

И нощите ми никак не са кратки,

и всеки миг ми спомня за лета,

преминали през черните забрадки,

през багри на разстреляни цветя.

Все светиш ти и погледа не гасне,

и с радости ме пълнят твойте дни.

Годината от песните ти расне,

изправена от нови светлини.

До сетен дъх дано да съм достоен

и твоя глас все тъй да ме зове.

И с вярата на неизвестен воин

да влизам с теб във други светове.