Георги Щерев
Лагер „Техеран“

Възкръсват имена и страшни дати.

Във мене вятъра на зимата лети

и ехото на стъпки непознати

в душата ми измръзнала кънти.

Денят пред мене бистър път оставя

и залезът ме среща — ето на.

Но болката не мога да забравя

с въздишката на тази планина.

Минавам пак през хребети от пламък,

повикан от гори и върхове.

Гората ме теши и всеки камък

дълбае в мен небе от светове.