Георги Щерев
Баща ми — каменарят

Тръгваше при тях преди да съмне,

те го чакаха,

както децата очакват слънцето.

Тогава той слагаше ухо върху телата им,

изгарящи от влага… И слушаше.

Говореше с езика им.

Слушаше как плачат

        и голямата им мъка

превръщаше в къщи, чешми и мостове.

И пътуваше с тях към истината.

Не беше скулптор,

нито художник,

но камъните оживяваха в ръцете му

и му говореха

с мъдри думи.

 

И когато

се почувства уморен,

той ни повика

да го погребем сред тях…