Георги Щерев
Планината

Тук нищо не ми е далечно

и времето не ме разделя.

Небето е ливада вечна,

простряна над Света Неделя.

И пламва утрото в очите —

гората се растила в мене

и благоухаещи — липите

ме гледат с погледи зелени.

 

Безсмъртна и непроменена

пред мен сияе планината —

урок по обич споделена

от птиците

и светлината.