Георги Щерев
Дъжд изми

Дъжд изми ливадите и ето

блестят елхите, чисто е небето.

Отново слънцето протяга длан

върху гърба на синия балкан.

И тръгват пак секачи и дървари.

Овчарите засвирват на кавал.

Под звуците на медни хлопатари,

не сещам колко път съм извървял.

И иска ми се вечно да пътувам

през пропасти, треви и върхове,

в душите ни да няма снегове,

и с хората на път да се ръкувам…