Георги Щерев
Съмване

Като платно е проснато

полето с преспи покрито!

Заснежени се кръстосват

пътищата и реките.

Будно е утрото бяло,

дрехи работни облича.

Слънцето сиво е спряло

в крилете на мръзнещо птиче.

Пътува влакът, пътува,

разбудил брястове стари.

Ветровете свирки надуват

покрай прелези и гари.

И това съмване чака

една отключена песен.

Върви към изгрева влакът,

от светлините понесен.