Георги Щерев
Затворени

Затворени сред шепите на планината

ливадите родопски са при мен,

от тях извира тънък боров вятър

и ек от бързи стъпки на елен.

Вървя през тях, защото всяка диря

извежда до простреляни места,

и зная, в топлите баири

е люлката на смелостта,

на песента,

родила мъж до камък,

под облак и под светещ връх:

на стряхата, родила моя пламък

до билето с хайдушки дъх.

Израснах в беден дом. И то бе тука —

в ливадите сред тия висини.

В душата ми намерила пролука,

една родопска песен пак звъни…