Георги Щерев
И днес пак

Тревожно бързат часовете.

Владеят мигове света…

И слънцето припряно свети

на своя път в окръжността.

И като памет на всемира

минават обгорени дни.

Крещящи,

        болките не спират

като червени светлини.

О, пак не са далеч от мене

траншеите дълбоки на смъртта.

 

Разбирам: бавно,

        бавно се променят

чертите уморени на света.