Георги Щерев
Победило време

Протяга времето ръце към мене

и в пътища да тръгна ме зове.

В кръвта си сещам лумнало горене,

в лицето ми се блъскат ветрове.

И тръгвам към пристанища и гари,

като дете нарамило света.

По босите крака трева ме пари

и свети, тръгнала със мен, пръстта.

Целувам слънчевите водопади,

навсякъде усещам ведрина,

дошла от изгреви и от каскади,

покрила моята добра страна…