Георги Щерев
Мамо

Боли те, майко! В гроба те боли!

От болката звездите не угасват.

Огньове от бесилките израстват,

в сърцето ти, където сме били.

На мъртвите часът не те приспива

и все вървиш, прегърнала земята —

завръщането чакаш на децата,

като тревата вечна,

                вечно жива.

Тревогите на тежки дни събрала,

тревожно ни зовеш като камбана.

В кръвта ни ти завинаги остана,

от свойта кръв на времето раздала…