Георги Щерев
Ели

На малката Ели

Елѝ,

        мои родопски момичета,

под небе синеоко порасли.

 

Звездно във мене надничате,

пояс от слънце препасали.

Зеленооки и хубави

от звуци и вятър сресани,

сякаш застлали сте с губери

върховете при вас слезнали.

И узряват вашите тайни,

там, където слънце ви гали.

Хоризонтът става безкраен,

от очите ви кротки запален.