Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Корекция
vesi mesi (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Агата Кристи. Три слепи мишлета

Английска. Първо издание

ИК „Абагар Холдинг“, София, 1996

Редактор: Мая Бъчварова

ISBN: 954-584-170-2

История

  1. — Добавяне

Дълго време се е смятало, че криминалната литература — тази „жестока“, „сурова“, „кървава“ литература — е поле, в което могат да работят само „корави души“ като мъжете. Мнозина навярно ще се учудят, ако узнаят, че днес твърде голяма част от творбите в този жанр, дори много от най-добрите, са написани от жени. Отначало те са се броили на пръсти и почти са оставали незабележими, ала след Първата световна война започва истинското развитие на „женския бранш“ в това творчество. Първа измежду тази „нова смяна“ — поне хронологично, а може би и по майсторство и слава — е известната днес в цял свят Агата Кристи.

Тя е родена през 1890 г. в крайморското градче Торкий, в английското графство Девъншир. Малката Агата, дъщеря на Фредрик Алва Милър, американец от Ню Йорк, отрано загубила баща си поради преждевременната му смърт. С отглеждането и възпитанието й се заловила нейната майка — англичанка, която я поощрявала да пише поезия и разкази. Първите й литературни опити били тъжни и сантиментални. На 16 години Агата Мери Клариса Милър отишла в Париж да учи пеене, но тъй като била много срамежлива, а и гласът й не бил достатъчно силен за оперна певица, решила, че не ще може да направи кариера в това поприще. Тогава заминала с майка си да прекарат зимата в Кайро, където оползотворила времето си, като написала роман, който не е издаден, и разкази, някои от които са публикувани. През този период я насърчавал и й помагал съседът им Идън Филпотс, вече известен писател, който по-късно, почти едновременно с младата Агата, се увлякъл по криминалната литература и се утвърдил като майстор в този жанр.

През 1912 г. Агата се сгодила за полковника от авиацията Арчибалд Кристи, за когото се омъжила веднага след началото на Първата световна война. Докато мъжът й воювал във Франция, тя работела във военен диспансер. И именно по това време направила съдбоносната стъпка в живота си.

„Към края на войната — разказва тя — ми хрумна да напиша криминален роман. Бях чела много криминални романи, които според мен отвличат ума на човека от всекидневните грижи. След като обсъдихме един от тях със сестра ми, тя каза, че било почти невъзможно да се намери добър детективски роман, в който да не отгатнеш кой е извършил престъплението. Аз й казах, че мога да напиша добър роман. Тя изрази съмнение. Това ме амбицира и така написах първия си криминален роман.“

В издадената й посмъртно „Автобиография“ авторката описва подробно как е станало това.

Работейки в диспансера, тя била заобиколена от всякакви отрови, които след дълго обмисляне решила да избере като средство за убийство в бъдещото си произведение. След това се замислила върху действащите лица в драмата. Кой да бъде отровен? Кой да го отрови? Кога? Къде? Как?

„И непременно беше нужен детектив — пише тя. — През ония години бях буквално наситена с детективи в стила на Шерлок Холмс. Затова се спрях на професионален детектив. Разбира се, не такъв като Шерлок Холмс, а трябваше да измисля свой собствен… Тогава си спомних за белгийските бежанци. В нашето градче имаше цяла колония от белгийски бежанци. Защо да не направя детектива си белгиец? Бежанците бяха с най-различни професии. Трябваше да го направя инспектор, за да разбира достатъчно от углавни дела. Трябваше да бъде педантичен и много спретнат и да бъде умен, с много сиви мозъчни клетки — това не звучи лошо. И да му се даде звучно име. Той непременно ще бъде нисък на ръст и при това Херкулес. Хубаво име. С фамилното име беше по-трудно. Не знам защо се спрях на Поаро: или случайно ми дойде на ум, или го бях видяла някъде във вестник или книга. Но то звучеше по-добре не с английското Херкулес, а с френското Еркюл: Еркюл Поаро…

Заминах за Дартмур и се настаних в хотел «Мурланд» на хълма Хей-Тор. Пишех упорито цяла сутрин, докато ме заболеше ръката. Обядвах, четях. После излизах да се разхождам в околностите сама, далеч от всякакви хора. Вървях и си мърморех под нос, играейки ролята на действащите лица в следващата глава. Всичко това страшно ме вълнуваше. Връщах се в хотела, вечерях, тръшвах се на леглото и спях почти дванайсет часа. След това ставах и с вдъхновение пишех цяла сутрин.

Така за две седмици завърших втората половина на книгата.“

По такъв начин Агата Кристи създала първия си криминален роман — „Тайнствената афера в Стайлс“.

Това било през 1920 г., когато Агата Кристи вече имала дъщеря. Хонорарът, който получила за първата си книга — 125 лири стерлинги, бил много скромен, но я насърчил да продължава. И едва след като написала шест книги, действително се почувствала писателка.

През 1926 г. излязъл романът „Убийството на Роджър Акройд“ (преведен у нас под заглавие „Алиби“), с който Агата Кристи окончателно си извоюва слава и популярност, непомръкнала до края на живота й. Този роман се смята за нейния шедьовър. Някои твърдят обаче, че за популярността на авторката допринесла една случка от частния й живот. По това време бракът й с Арчибалд Кристи рухвал. И през декември 1926 г. писателката внезапно изчезнала от дома си. Започнало дирене из цялата страна; полицията получавала анонимни донесения, че е извършено престъпление; любители — много често детективи предлагали помощта си и лансирали най-фантастични хипотези. Накрая изчезналата писателка била открита в един курорт в Йоркшир, регистрирана под името на жената, която впоследствие станала втората съпруга на полковник Кристи. Лекарите се изказали, че мисис Кристи страда от амнезия (загубване на паметта). Случаят предизвикал сензация. В това време два вестника започнали да печатат на подлистници нейни произведения, новите издания на предишните й творби бързо се изчерпали, името й и името на нейния детектив се носели от уста на уста.

Впрочем Еркюл Поаро напълно заслужава това. Отказът му да следва методите на Шерлок Холмс става класически похват в жанра. Той е човек от плът и кръв, със своите слабости и недостатъци. Отхвърля помощта на науката, предпочита разсъжденията пред веществените улики, като твърде много се обляга на интуицията си. Изобщо е един от рядко колоритните персонажи в криминалната литература. Не малка заслуга имат и той, и създателката му за това, че първият роман, в който го срещаме — „Тайнствената афера в Стайлс“ — бележи началото на така наречената „златна ера“ в криминалната литература.

През 1928 г. Агата Кристи се развежда с полковник Арчибалд Кристи, но запазва презимето му. Тогава тръгнала да пътува. През 1930 г. се запознала с Макс Малоуан, помощник на прочутия археолог сър Ленард Уули; през септември същата година сключили брак. След това по няколко месеца всяка година брачната двойка прекарвала в Сирия и Ирак. При тези пътувания Агата помагала на мъжа си като фотографка. Същевременно пустинната обстановка, където нямало какво да отвлича вниманието й, подпомагала писането й.

В това време романите й станали „бестселъри“, помествали се във вестници и списания, превеждали се на повече от 100 езика. Издателствата и читателите непрекъснато й искали все нови и нови романи за нейния белгийски детектив. За разнообразие писателката измислила друга популярна личност — мис Джейн Марпъл, стара мома, жителка на селото Сейнт Мери Мийд, която поради вродената си наблюдателност обича, подобно на Поаро, да се занимава с разследване на престъпления. Първият роман за нея — „Убийството в дома на свещеника“ — излиза през 1930 г. Впоследствие за нея излизат още 14 романа. Последният — „Стаена смърт“ — престоява в сейфа на писателката близо 40 години, за да бъде издаден посмъртно. В него мис Марпъл все пак остава жива, докато в последната книга за Поаро — „Завеса“, също издадена посмъртно — прочутият детектив умира.

Агата Кристи е измислила и други детективи — Харли Куин, Паркър Пайн, но те са по-бледи и не толкова популярни. Написала е също няколко сантиментални романа под псевдонима Мери Уестмакот, много разкази, поезия, пиеси. Между другото е драматизирала „Десет малки негърчета“, „Смърт по Нил“, „Свидетел на обвинението“ и др. Но най-известна нейна пиеса е „Мишеловката“, основаваща се на повестта й, написана още през 1948 г. Тя се смята за най-популярната английска пиеса, която вече от близо четвърт век не слиза от сцената. В деня на смъртта на Агата Кристи през януари 1976 г. изпълнителят на главната роля в „Мишеловката“ отдал възхвала на авторката, а публиката станала на крака в почтително мълчание.

Агата Кристи е издала повече от 80 книги в над 400 милиона екземпляра. След скромното начало литературният труд впоследствие й носел значителни доходи, според някои — не по-малко от 100 000 лири стерлинги годишно. А като се прибавят хонорарите от пиеси и филми по нейни произведения, може да се предположи, че тя е оставила на наследниците си милиони. Каква е тайната на успеха на Агата Кристи? Според Маджъри Алингъм, нейна сънародничка, също творила в този жанр, може би в това, че „тя е забавлявала повече хора в течение на повече часове от почти всеки друг писател от нейното поколение“.

Борис Миндов

Край