Включено в книгата
Избрани фантастични произведения в два тома. Том втори
Непобедимият. Из „Приказки за роботи“. Из „Кибериада“. 137 секунди. Маска. Из „Summa Technologiae“. Библиотека на XXI век
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Послеслов
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2013)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2013)

Издание:

Станислав Лем

Избрани фантастични произведения в два тома

Том втори

 

Непобедимият

Из „Приказки на роботите“

Из „Кибериада“

137 секунди

Маска

Из „Summa technologiae“

Библиотека на XXI век

 

Народна младеж

Издателство на ЦК на ДКМС

София 1988

 

Stanisław Lem

Niezwyciężony

Wydawnictwo. MON, Warszawa, wyd. II, 1965

 

Stanisław Lem

Cyberiada

Wydawnictwo Literackie, Kraków, 1967

 

Stanisław Lem

Powtórka

„Iskry“, Warszawa, 1979

 

Stanisław Lem

Maska

Wydawnictwo Literackie, Kraków, 1976

 

Stanisław Lem

Summa technologiae

Wydawnictwo Lubelskie, Lublin, wyd. IV posz., 1984

 

Stanisław Lem

Biblioteka XXI wieku

Wydawnictwo Literackie, Kraków, 1986

 

© Лина Василева, съставител, 1988

© Лина Василева, Боян Биолчев, Васил Кинов, Огнян Сапарев, Магдалена Атанасова, преводачи, 1988

 

Съставител: Лина Василева

Редактор: Стоянка Полонова

Художник: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Марков

Технически редактор: Божидар Петров

Коректор: Албена Любенова

 

Първо издание, ЛГ VI

Тематичен №23 9536215531/2627-68-88

 

Дадена на набор февруари 1988 година.

Подписана за печат ноември 1988 година.

Излязла от печат декември 1988 година.

Поръчка №17, Формат 60×90/16,

Печатни коли 24,50 Издателски коли 24,50

УИК 28,97

 

Цена за брошура 3,26 лв.

Цена за подвързия 3,90 лв.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

ДП „Георги Димитров“ София


Тридесет години след първото издание (1957) на „Звездни дневници“ от Станислав Лем издателство „Народна младеж“ предлага на българските читатели два тома с избрани произведения на полския писател.

Съвпадението с кръглата годишнина е случайно, но не е случаен фактът, че на първо място в съдържанието на двутомника са разказите от „Звездни дневници“. След романите „Астронавти“ и „Облакът на Магелан“ Станислав Лем разчупва закостенялата рамка на традиционната научнофантастична конвенция именно със сатирично-гротесковите разкази в сборника „Звездни дневници“. С лек, привидно небрежен тон представя на читателите своите невероятни пътешествия „прочутият звезден пътешественик, капитан далечно галактично плаване, ловец на метеорити и комети“ Ийон Тихи. Но зад външната лекота на повествованието, зад смеха, породен от измислиците на космическия Мюнхаузен, се крият сериозни и смели идеи. Забавните ситуации и езиковият хумор неусетно увличат в кръговрата на изконните човешки проблеми. Лем осмива земните нрави, закони и психически щампи, довежда до карикатурни деформации религията, философията, литературата, парадоксите в живота на човека и човечеството. Използуването на сатирата и гротеската в „Звездни дневници“ (както и въвеждането на приказката в „Приказки на роботите“ и „Кибериада“) свидетелствува за израстването на научната фантастика в творчеството на Станислав Лем до по-амбициозни задачи. Тези форми, които позволяват много почти „всичко“, премахват ограниченията на жанровите стереотипи и са красноречив пример за стремежа на полския писател да излезе извън рамките на традиционната технологично-космическа фантастика.

Точно затова невероятните, смешни, странни, забавни, шокиращи, будещи размисъл приключения на Ийон Тихи послужиха за изходна точка в настоящото представяне на Станислав Лем. Никъде другаде в творчеството си той не ни очарова с такъв ослепителен фойерверк от фантастични хрумвания, идеи и мотиви. В „Звездни дневници“ Лем прилича на сеяч, който щедро хвърля в нивата на фантастиката семе, което сетне години наред ще дава богата жътва.

И така, какви бяха критериите, съгласно които беше направен подборът на включените в двутомника произведения?

Най-напред желанието ни беше да представим възможно най-пълно (доколкото ограниченият обем позволяваше) върховите постижения на полския фантаст от 1957 година насам, отразяващи същевременно най-характерните промени и тенденции на развитие в творческия метод на Лем. Искахме също да отразим възможно най-богато, неизчерпаемата съкровищница на неговото творческо новаторство, да покажем един Лем винаги нов и в същото време винаги верен на своето човешко и писателско кредо. „Аз пиша за своята съвременност и за своите съвременници, само че обличам героите си в космически одежди“ — казва писателят в едно интервю. Това е обединяващото звено в творчеството му. Това беше и ръководният критерий при подбора на произведенията му в нашия двутомник: да представим многоликата му същност в различните й аспекти — Лем-съвременник, Лем-фантаст, Лем-новатор, Лем-философ, Лем-мъдрец.

Последното произведение, включено във втория том, е „Библиотека на XXI век“. „Щом искаш да представяш света, трябва да разполагаш със специализирана литература. Цяла библиотека не можех да създам, затова се задоволих с рецензиите за неиздадени книги“ — така характеризира тази своя неголяма книга самият Лем. Родееща се с „Идеалният вакуум“, „Библиотека на XXI век“ (издадена в Полша през 1986 година) завършва естествено нашето представяне. В нея читателят ще открие много от фантастичните мотиви, загатнати още в „Звездни дневници“, този път в разширен вариант или нова интерпретация, както и потвърждението, че интересите на Лем към определени научни области с течение на годините не са се променили.

Ийон Тихи, Пиркс и Трурл и Клапауций са героите на Лем, към които той се отнася с особена симпатия. Произведенията с тези герои не само са обединени в цикли или отделни книги; писателят многократно се връща към тях, обогатявайки биографията им с нови факти и самоличностни данни, от което те непрекъснато се развиват и стават все по-жизнени.

Освен желанието ни да запознаем читателите с тези герои при подбора на произведенията имахме още едно съображение: всички включени в двутомника творби да бъдат обединени около общ, понякога скрит — ако читателят не се опита да проникне по-дълбоко в многопластовото внушение на автора, — идейно-тематичен център. Искахме да представим предпочитаните от Лем фантастични мотиви, идеи и хрумвания, разработени в различните произведения в различен жанров, стилов и езиков план. Например сътворението, респективно възникването на света, Земята и човека („Звездни дневници“, „Повторение“, „Двете еволюции“, „Библиотека на XXI век“), покоряването на Космоса, извънземните цивилизации, контактът с тях („Звездни дневници“, „Разкази за пилота Пиркс“, „Соларис“, „Непобедимият“, „Библиотека на XXI век“), отношението човек — машинен разум („137 секунди“, „Маска“, „Двете еволюции“), пространствено-временните връзки („Звездни дневници“, „137 секунди“, „Повторение“) и др. Тези препратки в никакъв случай не визират автоплагиати — изобилието от нови, оригинални решения във всяко произведение му придава самостоятелно, неповторимо звучене. Оставяме на читателите да открият някои други паралели (като например механичния разумен облак в „Непобедимият“ и войниците-синсекти в „Библиотека на XXI век“).

От издаваните по-рано на български език произведения на Станислав Лем бяха използувани някои преводи, които вече са придобили гражданственост (в случая със „Соларис“ — чрез трите предишни издания). Става дума за „Соларис“, „Непобедимият“, „Звездни дневници“, „Разкази за пилота Пиркс“, „Приказки на роботите“ и „Кибериада“. За първи път бяха преведени от полски език разказите „Професор Коркоран“, „Професор Зазул“ и „Доктор Диагор“ („Спомените на Ийон Тихи“), „Терминус“ и „Лов“ („Разкази за пилота Пиркс“), „Повторение“, „137 секунди“, „Двете еволюции“ („Summa technologiae“) и „Библиотека на XXI век“. Тези произведения се публикуват за първи път на български език. Разказите „Тримата електрорицари“ и „Урановите уши“ от „Приказки на роботите“ бяха преведени отново.

Накрая бих искала да обърна вниманието на читателите върху езика на Станислав Лем, който е изключително богат, многопластов, многозначен, наситен с неологизми, създавани за конкретни произведения или използувани последователно в цялото му творчество (наричани на шега от преводачите на Лем не неологизми, а лемизми).

Като се вземат предвид също съдържанието и стилът, се вижда, че задачата да се превежда Станислав Лем на чужд език съвсем не е лесна. Оставяме на читателите да оценят усилията на преводачите да им предложат адекватен български вариант на неговите произведения.

За онова поколение, което се увличаше от научната фантастика и конкретно от творчеството на Станислав Лем преди тридесет години, представеният в настоящото издание Лем ще бъде и познат, и непознат. За сегашното младо поколение, децата на тогавашните 20- и 30-годишни, той вероятно ще бъде изцяло непознат. Ние всички, които работихме върху двутомника, ще бъдем удовлетворени, ако и едните, и другите останат доволни от новата среща с феномена Лем — все същия и винаги новия Станислав Лем.

И накрая — едно изказване на писателя за неговото творчество (из „Разговори със Станислав Лем“, Видавництво Литерацке, Краков, 1987), което звучи като великолепен автокоментар:

„Давам си сметка, че се намирам в чудновато място, на границата между литературата, науката, философията, хипотезосътворителството, безотговорното дрънкане и пророчеството, което днес е извънредно немодерно. Обаче аз съм се заселил на това място, чувствувам се там изключително добре и то ми допада напълно като жизнена ниша. Имам амбицията да действувам на тази територия толкова дълго, колкото е възможно, направляван от висшата повеля, нареждаща ми да се стремя към истината. Не мога еднозначно да определя дали това е истината на научните твърдения за човека и неговия свят; дали това е истината, разбирана в смисъл научен или метафоричен; дали става дума за еднозначност на констатациите и постановките или за някакви притчи, сравнения и алегории. Дори не се опитвам да си поставям такава автодиагноза. Не зная и дали това е чак толкова важно. Изворът на енергия за моята работа е в огромното ми любопитство и в желанието — макар това да прозвучи странно в устата на човек, който създава илюзии — да премахна огромния брой илюзии, на които робува човешкият род. Чувствувам се като някой, който е изправен пред съд и трябва да говори истината, истината и само истината. Обаче му е оказано благоволението, че може да изложи тази истина според възможностите си, доколкото е способен да го стори. Следователно и чрез описание, иносказателност и фантасмагории, стига само говорещият да има чувството, интуитивно впрочем, че не изневерява на тази истина, че не я изопачава, че не я пребоядисва, не я фалшифицира, че не се отдалечава от нея.

Разбира се, тази дейност е вътрешно противоречива. Самият аз съм подчертавал неведнъж, че ми се вижда съмнително съществуването на вечна истина. Естествено, зная, че огромната част от това, което, съм написал и което ще напиша, подлежи на анахронизация и при едно бъдещо възприемане точките на тежестта ще се изместят. Но разчитам и на това, че не всичко ще бъде отречено, не всичко ще угасне като илюзия и огромно недоразумение, защото в същото време съм убеден, че не цялото наше знание е моментно важно и ефимерно. Ако беше така, човечеството не би притежавало никакви трайни ценности.“

Лина Василева

Край