Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012-2013)

Издание:

Райнер Мария Рилке. Лирика

Австрийска. Първо издание

Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов

Народна култура, София, 1979

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска

 

Литературна група — художествена.

Тематичен номер 04 95366/5706-4-79

Дадена за набор август 1979 г.

Подписана за печат октомври 1979 г.

Излязла от печат ноември 1979 г.

Формат 70×90/32

Печатни коли 13¾

Издателски коли 8,03

ДИ „Народна култура“

ДП „Тодор Димитров“ — София

История

  1. — Добавяне

Последна цел, която аз признавам,

ела, ужасна, в тъканта от плът!

Както пламтях в духа, в теб запламтявам.

Дървото се забави тоя път

да лумне в пламък, който ти запали,

но приближавам и изгарям в теб.

Ти цялата ми кротост не пожали

и всичко в мен превърна в ад свиреп.

Без бъдеще, разбит, но чист и тих

в страданието стъпих като в клада;

не диря аз от идното награда,

в сърцето си натрупаното скрих.

Аз ли горя безмълвно в тоя свят?

Угасват спомените като сън.

Ах ти, живот, живот: аз съм отвън.

Цял в огън съм. За всички непознат.

 

(Отказване. То не е болестта

през детството. Забавяне. Предлог

да порастем. А всичко ти шептеше.

Не смесвай онова, което беше

омайващо, с това.)

Декември 1926

Бележки

[0] Това стихотворение е последното нещо, написано от ръката на Рилке в последния му бележник.

Край