Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012-2013)

Издание:

Райнер Мария Рилке. Лирика

Австрийска. Първо издание

Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов

Народна култура, София, 1979

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска

 

Литературна група — художествена.

Тематичен номер 04 95366/5706-4-79

Дадена за набор август 1979 г.

Подписана за печат октомври 1979 г.

Излязла от печат ноември 1979 г.

Формат 70×90/32

Печатни коли 13¾

Издателски коли 8,03

ДИ „Народна култура“

ДП „Тодор Димитров“ — София

История

  1. — Добавяне

Моя любима,

за мен предварително вече изгубена,

още не зная желаните твои напеви.

Аз не те търся. В бъдното вече не диря

чертите ти. Всички големи картини

в сърцето ми, всеки пейзаж, оживял в далнината,

кули, мостове и селища,

и ненадейни извивки на пътя

през величави земи, над които

надвесват ръка с благослов боговете,

всичко възлиза от мен,

за да стигне до тебе, която от мен си отиваш.

 

Ти си градините.

Ах, аз ги гледах с такава

надежда. Разтворен прозорец

на къща в полето — на него стоиш

и за мен размишляваш. Из тесните улички

сякаш долавям пак твоите стъпки;

витрините, още смутени от твоето нежно лице,

внезапно сега отразяваха моето.

Кой знае през нас

не напира ли още напева на същата птица

която самотно ни пееше снощи?

1913–1914

Бележки

[0] Рилке е писал това стихотворение по време на работата си над „Дуински елегии“ и то представлява отломък от същата мисловна сплав. Това се отнася и за следващото стихотворение „Жалба“.

Край