Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1922 (Обществено достояние)
- Превод от немски
- Петър Велчев, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2012-2013)
Издание:
Райнер Мария Рилке. Лирика
Австрийска. Първо издание
Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов
Народна култура, София, 1979
Редактор на издателството: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Олга Стоянова
Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска
Литературна група — художествена.
Тематичен номер 04 95366/5706-4-79
Дадена за набор август 1979 г.
Подписана за печат октомври 1979 г.
Излязла от печат ноември 1979 г.
Формат 70×90/32
Печатни коли 13¾
Издателски коли 8,03
ДИ „Народна култура“
ДП „Тодор Димитров“ — София
История
- — Добавяне
Как ни обзема на волните птици викът…
Някакъв крясък, роден изведнъж от безкрая!
Ала децата, които в полето играят,
викайки — с истински викове не крещят.
Вик на случайното. Той в междупространства
литва (там птичият крясък прониква за миг,
както човекът сред своите сънища странства)
и като клин се забива крещящият вик.
Болка, къде сме? Волността ни подмята
като разкъсани от вятъра хвърчила,
ала с ресни от смях, и почти до земята.
В песен превръщай онези, в които напира
крясък, о пеещи боже! Да вдигнат чела —
като потока, понесъл лице и лира.
1922