Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012-2013)

Издание:

Райнер Мария Рилке. Лирика

Австрийска. Първо издание

Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов

Народна култура, София, 1979

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска

 

Литературна група — художествена.

Тематичен номер 04 95366/5706-4-79

Дадена за набор август 1979 г.

Подписана за печат октомври 1979 г.

Излязла от печат ноември 1979 г.

Формат 70×90/32

Печатни коли 13¾

Издателски коли 8,03

ДИ „Народна култура“

ДП „Тодор Димитров“ — София

История

  1. — Добавяне

Как ни обзема на волните птици викът…

Някакъв крясък, роден изведнъж от безкрая!

Ала децата, които в полето играят,

викайки — с истински викове не крещят.

 

Вик на случайното. Той в междупространства

литва (там птичият крясък прониква за миг,

както човекът сред своите сънища странства)

и като клин се забива крещящият вик.

 

Болка, къде сме? Волността ни подмята

като разкъсани от вятъра хвърчила,

ала с ресни от смях, и почти до земята.

 

В песен превръщай онези, в които напира

крясък, о пеещи боже! Да вдигнат чела —

като потока, понесъл лице и лира.

1922

Край