Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1922 (Обществено достояние)
- Превод от немски
- Петър Велчев, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2012-2013)
Издание:
Райнер Мария Рилке. Лирика
Австрийска. Първо издание
Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов
Народна култура, София, 1979
Редактор на издателството: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Олга Стоянова
Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска
Литературна група — художествена.
Тематичен номер 04 95366/5706-4-79
Дадена за набор август 1979 г.
Подписана за печат октомври 1979 г.
Излязла от печат ноември 1979 г.
Формат 70×90/32
Печатни коли 13¾
Издателски коли 8,03
ДИ „Народна култура“
ДП „Тодор Димитров“ — София
История
- — Добавяне
Сред уютната банка безгрижно живее скъпото злато.
И мнозина разчитат на него. А слепият, просякът плах
е изгубено кътче за дребната медна монета, която
изтървали сме сякаш под шкафа, в ъгъла, пълен с прах.
В магазина богатството винаги е като у дома си —
преоблечено в кожи, в коприна, в камък, който искри.
Но безмълвният просяк — невидим — стои край железните каси,
той е пауза в дъха на спящите, дишащи, будни пари.
О, дори и нощта не затваря тази отворена вечно ръка!
А съдбата ще я повика и утре. И тя — разрушима,
и мизерна, и светла — из пустите улици ще се лута.
Нека някой поне, който, виждащ безкрайната й тъга
да обхване, да я прослави. Само от певци изразима.
От божествени само дочута.
1922