Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1922 (Обществено достояние)
- Превод от немски
- Петър Велчев, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2012-2013)
Издание:
Райнер Мария Рилке. Лирика
Австрийска. Първо издание
Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов
Народна култура, София, 1979
Редактор на издателството: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Олга Стоянова
Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска
Литературна група — художествена.
Тематичен номер 04 95366/5706-4-79
Дадена за набор август 1979 г.
Подписана за печат октомври 1979 г.
Излязла от печат ноември 1979 г.
Формат 70×90/32
Печатни коли 13¾
Издателски коли 8,03
ДИ „Народна култура“
ДП „Тодор Димитров“ — София
История
- — Добавяне
Всичко, до днес сътворено, машината застрашава,
дръзва с духа да се бори и да не се покори.
Вместо ръце да ваят от мрамор творба величава —
камък за къщи реже машината и сече гори.
Тя се тревожи да не би да й се изплъзнем ние
и, потопена в масло, на себе си да принадлежи.
Мисли си, че е живота, че може да го разкрие —
като еднакво безстрастно нарежда, твори и руши.
Но битието е извор омагьосан, стотици вселени
почват тепърва. Звука на чистите им води
ще долови единствено застаналият на колени.
Нейде в недрата се раждат думи[1] с нежност могъща…
Вечната музика — от треперещи камъни — ще изгради
в ненаселими пространства свойта божествена къща.
1922