Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1922 (Обществено достояние)
- Превод от немски
- Петър Велчев, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2012-2013)
Издание:
Райнер Мария Рилке. Лирика
Австрийска. Първо издание
Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов
Народна култура, София, 1979
Редактор на издателството: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Олга Стоянова
Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска
Литературна група — художествена.
Тематичен номер 04 95366/5706-4-79
Дадена за набор август 1979 г.
Подписана за печат октомври 1979 г.
Излязла от печат ноември 1979 г.
Формат 70×90/32
Печатни коли 13¾
Издателски коли 8,03
ДИ „Народна култура“
ДП „Тодор Димитров“ — София
История
- — Добавяне
Бог може. Ала как човешки стон
ще се провре през тази тясна лира[1]?
В сърце, което само страст раздира,
не се издига храм на Аполон[2].
И песента не дири тук блага,
нито пък е мечта осъществима.
Живот е песента. И бог я има.
Ала кога сме ние? Той кога
ще ни дари звездите и земята?
О, юноша, недей мисли, че връх
е любовта, изгаряща устата.
Не, забрави я. Отминава тя.
Да пееш в истината е друг дъх.
И вихър. Божи дъх. Сред пустотата.
1922