Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012-2013)

Издание:

Райнер Мария Рилке. Лирика

Австрийска. Първо издание

Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов

Народна култура, София, 1979

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска

 

Литературна група — художествена.

Тематичен номер 04 95366/5706-4-79

Дадена за набор август 1979 г.

Подписана за печат октомври 1979 г.

Излязла от печат ноември 1979 г.

Формат 70×90/32

Печатни коли 13¾

Издателски коли 8,03

ДИ „Народна култура“

ДП „Тодор Димитров“ — София

История

  1. — Добавяне

Почти дете[1], тя в миг се появи

от лирата — сред песни зазвучали

и светеща през пролетни воали,

в ухото ми като в легло се сви.

 

И в мен заспа. И всичко стана сън:

дърветата, пленили сетивата[2],

ливадите, простора, синевата,

възторга, поразил ме като звън.

 

Светът й се присъни. Пеещ бог,

как я създаде тъй — да не копнее?

Тя се роди и спеше сън дълбок.

 

Нима е мъртва? Даже с песен ти

не можеш да я сътвориш. Къде е?

Потъва вън от мен… Дете почти.

1922

Бележки

[1] Почти дете — Това е „младата мъртва“ Вера Оукама-Кноп.

[2] Дърветата, пленили сетивата — В този стих проличава важният за Рилке преход от „стихотворението-вещ“ (Dinggedicht) към „стихотворението-прослава“ (Lobgedicht); пантеистичната изповед на поета се превръща в „славеща жалба“ (Rühmende Klage).

Край