Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1908 (Обществено достояние)
- Превод от немски
- Стоян Бакърджиев, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2012-2013)
Издание:
Райнер Мария Рилке. Лирика
Австрийска. Първо издание
Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов
Народна култура, София, 1979
Редактор на издателството: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Олга Стоянова
Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска
Литературна група — художествена.
Тематичен номер 04 95366/5706-4-79
Дадена за набор август 1979 г.
Подписана за печат октомври 1979 г.
Излязла от печат ноември 1979 г.
Формат 70×90/32
Печатни коли 13¾
Издателски коли 8,03
ДИ „Народна култура“
ДП „Тодор Димитров“ — София
История
- — Добавяне
И седем дни те с гребени от злато
изчесваха тъгата й, която
бе като пепел в нейните коси.
Слугините на слънце ги сушиха,
с уханно миро след това ги миха
ден подир ден… Това не я спаси:
дойде денят, когато тя, опряна
на своите прислужнички, застана
в двореца като водена на смърт.
За миг усети, че дъха й спира
пред онзи, от когото се умира,
ако до него доближат.
Той озари я, в нейната корона
започнаха рубини да искрят;
изпълни я с очите си от трона
като изящен алабастров съд,
Но от мощта му тоя съд преля.
Премина трета зала с мрачен вид,
стени от зеленикав малахит
я умориха. И я заболя
да крачи с камъните, натежали
от блясъка на царя в тия зали,
изстинала от страх. Вървя, вървя
и го видя отблизо, засиял
да си почива в трона от кристал
като предмет. И тя се закова,
но я поде прислужничката вдясно,
помогна й да продължи докрая.
С върха на скиптъра си той допря я:
… в душата й внезапно стана ясно.
1908