Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012-2013)

Издание:

Райнер Мария Рилке. Лирика

Австрийска. Първо издание

Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов

Народна култура, София, 1979

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска

 

Литературна група — художествена.

Тематичен номер 04 95366/5706-4-79

Дадена за набор август 1979 г.

Подписана за печат октомври 1979 г.

Излязла от печат ноември 1979 г.

Формат 70×90/32

Печатни коли 13¾

Издателски коли 8,03

ДИ „Народна култура“

ДП „Тодор Димитров“ — София


 

И седем дни те с гребени от злато

изчесваха тъгата й, която

бе като пепел в нейните коси.

Слугините на слънце ги сушиха,

с уханно миро след това ги миха

ден подир ден… Това не я спаси:

 

дойде денят, когато тя, опряна

на своите прислужнички, застана

в двореца като водена на смърт.

За миг усети, че дъха й спира

пред онзи, от когото се умира,

ако до него доближат.

 

Той озари я, в нейната корона

започнаха рубини да искрят;

изпълни я с очите си от трона

като изящен алабастров съд,

 

Но от мощта му тоя съд преля.

Премина трета зала с мрачен вид,

стени от зеленикав малахит

я умориха. И я заболя

 

да крачи с камъните, натежали

от блясъка на царя в тия зали,

изстинала от страх. Вървя, вървя

 

и го видя отблизо, засиял

да си почива в трона от кристал

като предмет. И тя се закова,

 

но я поде прислужничката вдясно,

помогна й да продължи докрая.

С върха на скиптъра си той допря я:

… в душата й внезапно стана ясно.

1908

Бележки

[0] Естир — според библейското предание красива израилтянка, която била измежду събраните от цялата страна момичета за двореца на персийския нар Артаксеркс. Когато дошъл нейният ред да влезе в царското легло, персиецът бил омаян от красотата и скромността й. „И парят възлюби Естир повече от всичките жени; и тя придоби неговото благоволение и милост повече от всички девици; и той тури царската корона на главата й, и направи я царица вместо Астин.“ (Ест. 2; 17)

Край