Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012-2013)

Издание:

Райнер Мария Рилке. Лирика

Австрийска. Първо издание

Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов

Народна култура, София, 1979

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска

 

Литературна група — художествена.

Тематичен номер 04 95366/5706-4-79

Дадена за набор август 1979 г.

Подписана за печат октомври 1979 г.

Излязла от печат ноември 1979 г.

Формат 70×90/32

Печатни коли 13¾

Издателски коли 8,03

ДИ „Народна култура“

ДП „Тодор Димитров“ — София

История

  1. — Добавяне

На любезните си домакини

късно, във вечерния покой,

той разказваше за бездни сини

и опасности: не знаел той

 

думи, за да бъдат поразени

хората и да разберат добре

ужаса на синьото море,

с острови, от него позлатени,

 

край които спи опасността,

но човек не мисли за защита

там, където винаги е тя

и моряците без шум връхлита,

 

без да схващат те, че откъм тия

златни острови отвъд

ги заплашва песен, не стихия —

те гребат

 

в тишината и човек нехае

че това, което тя таи,

другото лице на песента е…

Никой няма да му устои.

1907

Бележки

[0] Според поемата на Омир „Одисея“ пострадалият от корабокрушение митичен герой Одисей намерил подслон в двореца на феакийския цар Алкиной и по време на пиршеството разказал за своите приключения. Когато плавал покрай острова на сирените — баснословни морски същества, които с вълшебното си пеене увличали минаващите оттам моряци, подлагали ги на жестоки мъчения и ги убивали, — Одисей наредил на другарите си да запушат ушите си с восък, а него да завържат за мачтата на кораба, та да чуе безопасно песните им.

Край