Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1904 (Обществено достояние)
- Превод от немски
- Петър Велчев, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2012-2013)
Издание:
Райнер Мария Рилке. Лирика
Австрийска. Първо издание
Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов
Народна култура, София, 1979
Редактор на издателството: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Олга Стоянова
Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска
Литературна група — художествена.
Тематичен номер 04 95366/5706-4-79
Дадена за набор август 1979 г.
Подписана за печат октомври 1979 г.
Излязла от печат ноември 1979 г.
Формат 70×90/32
Печатни коли 13¾
Издателски коли 8,03
ДИ „Народна култура“
ДП „Тодор Димитров“ — София
История
- — Добавяне
В онази утрин след нощта, в която
премина в бури, викове и грохот,
морето пак избухна, изрева.
Но щом ревът замря и от небето
денят със своето начало падна
сред бездната на рибите безмълвни —
морето я роди.
Огромната утроба на вълните
проблясна с пяната от срамни косми
и посред тях полека се изправи
девойката — смутена, бяла, мокра.
Като зелено, тръпнещо листо,
което се разгъва и расте,
снагата й полека се раздвижи
в прохладата и в девствения вятър.
Зад облаците на бедрата скрити,
като луни изгряха коленете,
прасците се отдръпнаха на сянка,
нозете станаха внезапно зрими
и оживяха ставите, като гърла
на пиещи.
А в чашата на таза тя лежеше,
тъй както плод в ръката на дете.
И мракът цял на светлия живот
побираше се в чашката на пъпа.
Отдолу мъничка вълна се плисна,
заля извивките на слабините
и в миг се чу там тихо шумолене.
Ала прозрачен, все така без сянка,
като априлска брезова горичка —
срамът лежеше явен, топъл, празен.
Трептящата везна на раменете
затихна над изправеното тяло,
избликнало като фонтан от таза —
със струите на стройните ръце
и с пищните потоци на косите.
След туй премина и лицето —
от мрака къс на своя лек наклон
в една въззетост светло-равномерна.
Отзад брадичката се сключи стръмна.
Сега вратът бе сякаш тънък лъч
или стъбло, в което сок напира;
извиха се ръцете — като шии
на лебеди, потърсили брега.
На тялото в предутринния сумрак
първия дъх полъхна като вятър.
В най-нежното преплитане от вени
възникна шепот и кръвта пое
по своя път към слабини и гънки.
А вятърът растеше: той се втурна
изду с дъха с новите гърди,
изпълни ги — и те, като платна
от далнини обзети, към брега
отнесоха най-леката девойка.
Богинята се приземи.
Зад нея,
пристъпваща по девствения бряг,
тревите и цветята цяла сутрин
се люшкаха и топли, и смутени —
като след ласка. Тръгна тя, затича.
Но в оня най — ужасен час, на обед,
морето се надигна пак, изхвърли
край същите места един делфин.
Червен, разтворен, мъртъв.
1904