Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012-2013)

Издание:

Райнер Мария Рилке. Лирика

Австрийска. Първо издание

Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов

Народна култура, София, 1979

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска

 

Литературна група — художествена.

Тематичен номер 04 95366/5706-4-79

Дадена за набор август 1979 г.

Подписана за печат октомври 1979 г.

Излязла от печат ноември 1979 г.

Формат 70×90/32

Печатни коли 13¾

Издателски коли 8,03

ДИ „Народна култура“

ДП „Тодор Димитров“ — София


Възлезе сив под сивите листа

на спящата маслинова градина[1].

Той мина смазан и с чело в прахта

на топлите си длани — и отмина.

 

След всичко туй. И краят бе това.

И сляп дори, ще ходя, ще треперя.

Защо ти трябват моите слова,

че теб те има, без да те намеря.

 

Не те намирам. В мен те няма, знам.

Ни в другите. Ни в този камък ням.

Не те намирам вече. Аз съм сам.

 

Сам със скръбта човешка през нощта.

Не я смекчих чрез теб, остана тя,

а теб те няма. Срам и пустота!

 

Ще се разказва: ангел прелетя…

 

Защо пък ангел? Ах, нощта дойде,

безчувствено прошумоля в листата.

Апостолите спяха по тревата.

Защо пък ангел? Ах, нощта дойде.

 

Обикновена нощ пристигна вече —

като стотици тук се спря.

Спят камъни, спят кучета далече.

Ах, много тъжна спря и се обрече

да чака с мен до първата зора.

 

Но ангелите си остават скрити —

зовът ми тази нощ не бе дочут.

Изгубените страдат без приют:

отритнати са даже от бащите,

отхвърлени — от майчиния скут.

1906

Бележки

[1] Спящата маслинова градина — край древното село Гетсимани близо до Йерусалим се намирала Маслиновата гора, наречена Гетсиманска градина; там Исус Христос се молел в нощта, преди предаването му от Юда, когато бил заловен. (Лука 22; 39–46)

Край