Райнер Мария Рилке
Ти си бедняк…

Ти си бедняк без нищичко навеки,

напомняш камък, без гнездо в студа.

Ти си прокажен, теб те гони всеки,

ти с кречетало бродиш из града.

 

Ти също като вятър, който плаче,

едва прикриваш голата си плът,

А простичките дрехи на сираче

за теб с прекрасни цветове блестят.

 

Като зародиш плах и слаб си ти,

когато той едва е жив и стене

между притискащите го колене —

та първия си дъх да защити.

 

Ти като пролетен дъждец си беден,

блажено падащ върху някой град;

напомняш плаха жажда на последен

злочест затворник, вън от тоя свят;

приличаш на болник, от радост бледен,

когато легне настрани, на цвете

край релси, клюмнало под ветровете,

на длан в сълзи… Така си беден ти.

 

Пред теб какво са птиците сиротни,

какво е някой пес, от глад терзан,

какво е да се луташ сред самотни

и хванати от някого животни,

забравени в коварния капан?

 

Пред теб какво са нищите, които

са из приюти — и пред тях си слаб.

Те мелници не са за много жито,

а малки камъни за малко хляб.

 

Ти — най-дълбок, лишен и от прехрана;

ти — просяк с тайнствен образ и очи;

ти — розата на бедността желана;

ти — непрестанната промяна

на злато в слънчеви лъчи.

 

Ти — без родина възжелана

ни тук оставяш сам-сами.

Пред тежестта ти всяка нужда спира.

Ти стенеш в бури. Ти си като лира,

която свирещите ще сломи.

1903