Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], –1903 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012-2013)

Издание:

Райнер Мария Рилке. Лирика

Австрийска. Първо издание

Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов

Народна култура, София, 1979

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска

 

Литературна група — художествена.

Тематичен номер 04 95366/5706-4-79

Дадена за набор август 1979 г.

Подписана за печат октомври 1979 г.

Излязла от печат ноември 1979 г.

Формат 70×90/32

Печатни коли 13¾

Издателски коли 8,03

ДИ „Народна култура“

ДП „Тодор Димитров“ — София

История

  1. — Добавяне

Бих искал аз да бъда от мъжете,

които в мрака с див жребец препускат,

и факлите им — пламъци разпускат

като коси в гонитба с ветровете.

Отпред да бъда, като в кораб боен,

подобно знаме, устремно развято,

да бъда тъмен, но със шлем от злато,

проблясващ неспокойно. А строени

зад мен да яздят пак мъже, родени

от мрака, всеки с шлем сребристобял,

ту греещ, ту пък ослепял кристал.

Един до мен ще сочи пътя верен

с тръба, която бляска и крещи,

и като трескав сън ще прелетим

през самотата на простора черен.

И къщите ще падат на колене,

и уличките ще се поклонят,

площадите ще хукнат — победени,

копита като дъжд ще ромолят.

1902–1903

Край