Дилън Томас
И смъртта няма да има свое собствено царство…

И смъртта няма да има свое собствено царство.

Голите мъртъвци във едно ще се смесят

със премръзналия мъж в залязващия месец;

щом очистените им кости бъдат сбрани и отнесени,

звезди ще засветят в стъпалата и дланите им;

те ще полудяват, но ще остават разумни,

ще потъват в морето, но пак ще изплуват;

ще си отиват влюбените, но любовта ще остане;

и смъртта няма да има свое собствено царство.

 

И смъртта няма да има свое собствено царство.

Ще кротуват дълбоко под извивките на морето

и няма да умират с воя на ветровете;

щом жилите им се скапят, ще се разкривят те

на чекръка на мъките, но няма да рухнат;

вярата във ръцете им ще се превърне на прах,

еднорогите злини ще се сурнат през тях;

ще се спускат отвсякъде, но няма да се пречупят;

и смъртта няма да има свое собствено царство.

 

И смъртта няма да има свое собствено царство.

Чайките няма повече да крещят във ушите им,

няма шумно да бият в бреговете вълните;

дето цвят е цъфтял, цвят вече никога

няма да дигне глава на пороя под пръските;

въпреки че са луди и отдавна изстинали,

лицата им пулсират над тях в маргаритките;

разбивай се в слънцето, докато и то не се пръсне,

и смъртта няма да има свое собствено царство.