Луис Макнийс
Юнска гръмотевица

Юни, цветущ и волен, препуска по тесните пътища,

решат калниците му девесила,

през синапени ниви препуска, под стените силно назъбени

на разцъфнали кестени.

 

Между буки — зелени и страстни — препуска,

през полета, обрасли със прещип и зановец.

Целият плам и порив на краткотрайните

радости на сезона

 

пак се завръщат. Виждам колко удобен е юни

за узряването на неизбежната буря

с индиговото небе и притихналите градини.

Само върхарите на дърветата не затихват.

 

Неочаквано завесите в моята стая се издуват навътре,

прошушват храстите, тежко птиците литват.

Цветовете бели в дърветата потъмняват, изчезват — и се спуска дъждът

като сценичен проспект.

 

Сега започва катарзисът, дъждът — пречистващ, проливен —

прекършва цветовете на нашите престарели фантазии

и остарели сантименталности, и капризи,

и обич към утрото.

 

Вечерният мрак на осем и половина, предвестникът на настъпваща нощ,

облаци като срината зидария и щедро благовещение

на светкавици. Мечът на необуздания архангел

блесва изваден от ножница.

 

Ако ти дойдеш сега, пренебрегнала

кристалния бастион на дъжда и бездънния ров на гръмотевиците,

ако ти дойдеш сега, аз ще бъда щастлив,

сега, ако само сега.