Дейвид Хърбърт Лорънс
Колко е отвратителен буржоата…

Колко е отвратителен буржоата,

мъжкарят особено —

представителен, изискано-представителен —

не желаете ли да ви го подаря?

Не е ли красив? И здрав? Екземпляр чудесен!

Няма ли вид на чистичък, свеж англичанин?

Не е ли подобие божие? Изминава своите 30 мили на ден

подир пъдпъдъци и мъничка гумена топка?

Не би ли желал да си като него заможен?

Но чакай, почакай! Нека той се изправи пред чувства нови,

лице със лице със човека във нужда,

нека изпита мъничко затруднение,

нека животът го затрудни с нови изисквания

и тогава го виж как се размеква като сладкиш!

Виж го как се превръща на каша, на глупак и тиранин,

виж го само какъв е, когато лице със лице се изправи

с някакво умствено изпитание,

с някакво искане на живота.

 

Колко е отвратителен буржоата —

мъжкарят особено, —

като някоя гъба

загладен, приятен за гледане,

като гъба паразитна се храни — от гнилотата на миналото,

изсмуквайки сокове от мъртвите листи.

Овехтял е той вече, много дълго се застоя.

— Пипни го, ще видиш, че вътре е гнил,

като стара, червясала гъба, куха

под гладката кожица и правата стойка.

 

Изпълнен със чувства — кипящи, червиви и празни,

гаден и кален е буржоата,

отвратителен.

 

Има ги хиляди като него във влажната Англия.

Колко е жалко, че не могат да бъдат изритани

като гъби отровни, за да се смесят по-бързо

със влажната почва на Англия.