Уилям Бътлър Йейтс
На Ана Грегори

— Никога няма да има младеж,

изпаднал в отчаяние

от тия къдри покрай ухото,

с меденото им сияние,

да те обича за тебе самата,

а не за златото на косата.

 

— Но аз ще купя боя и ще сменя

златното й очарование,

ще я направя черна или кафява,

и младежите в отчаяние

ще ме обичат за мене самата,

а не за златото на косата.

 

— Аз пък срещнах един стар мъдрец —

и във Светото писание

било писано — той ме увери, —

че само бог, скъпо създание,

ще те обича за тебе самата,

а не за златото на косата!