Включено в книгата
Оригинално заглавие
Auðunar þáttr vestfirzka, (Обществено достояние)
Превод от староисландски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и начална корекция
stomart (2011)
Допълнителна корекция
trooper (2011)

Издание:

Староисландски саги и митове

Староисландска, първо издание

Снори Стурлусон. Измамването на Гюлви (из Снора Еда)

Сага за изгарянето на Нял

Разкази за исландци

Художествено оформление: Иван Кьосев

Народна култура, София, 1989

Рецензент: Христо Грънчаров

Съставител: Михаил Минков

Редактори: Христо Грънчаров и Владимир Атанасов

Художник: Асен Иванов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Красимир Градев

Коректор: Евгения Джамбазова

 

Snorri Sturluson

Edda

Dreyers forlag Oslo — Läromc delsföriagen Stockholm

Ejnar Munksgaard København, 1976

 

Njáls saga

Bokaverziun Sigurdar Kristjanssonar

Reykjavik, 1945

 

Islendinga Sögut

Svart á hvítu

Reykjavík, 1986

 

Snorri Sturluson

Heimskringla

Universitetsforlaget

Oslo, 1966

 

Дадена за набор: август 1988 г.

Подписана за печат: март 1989 г.

Излязла от печат: юли 1989 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 19.

Издателски коли 15,96. УИК 16,39

 

Цена 2,53 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София

ДП „Димитър Благоев“ — София


Един човек се казвал Аудун — бедняк, по произход от Западните фиорди. Той заминал за чужбина оттам, от фиордите, под предводителството на Торстейн Добрия Стопанин и Торир Кормчията, който бил настанен през зимата у Торстейн. Аудун също бил там и работел на Торир, а за отплата получил от него покровителство и превоз през морето. Преди да се качи на кораба, Аудун оставил по-голямата част от парите, които имал, на майка си — били пресметнати за тригодишна прехрана.

Ето че тръгнали да се връщат от чужбина; пътували добре и Аудун прекарал следващата зима при Торир Кормчията. Той имал жилище в Моери.

През лятото заминали за Гренландия и през зимата останали там. Разказват, че там Аудун купил мечка — голяма скъпоценност — и дал за нея цялото си състояние.

На следващото лято заминали пак за Норвегия и пристигнали без премеждия. Аудун водел животното със себе си и смятал да отиде на юг в Дания при крал Свейн[1] и да му го подари. Когато стигнал до южните краища на страната, където бил кралят[2], той слязъл от кораба, като водел животното със себе си, и си наел жилище.

На крал Харалдур[3] му казали веднага, че там била пристигнала мечка — голяма скъпоценност, собственост на исландец. Кралят тутакси пратил хора да го повикат.

Аудун дошъл при краля и го поздравил учтиво. Кралят приел поздрава му любезно и после попитал:

— Имал си мечка, голяма скъпоценност?

Той отговорил, че има някакво животно. Кралят казал:

— Искаш ли да ни продадеш животното на цената, на която си го купил?

Той отговорил:

— Не искам, господарю.

— Искаш ли тогава — рекъл кралят — да ти платя двойна цена, и това би било по-правилно, щом за него си дал цялото си състояние?

— Не искам, господарю — отвърнал той.

Кралят казал:

— Искаш ли да ми го подариш тогава?

Той отговорил:

— Не, господарю.

Кралят попитал:

— Тогава какво ще правиш с него?

Той отвърнал:

— Искам да отида на юг, в Дания, и да го подаря на крал Свейн.

Крал Харалдур рекъл:

— Дали си толкова глупав човек, та не си чувал за враждата между нашите две страни, или смяташ късмета си за толкова голям, че да се добереш със скъпоценност дотам, докъдето други не успяват да се доберат безнаказано, въпреки че ги тика нуждата?

Аудун отговорил:

— Господарю, това е във ваши ръце, но аз не се съгласявам на нищо друго освен на онова, което вече съм решил.

Тогава кралят казал:

— Защо пък да не можеш да си вървиш по пътя, щом така искаш? Но на връщане ела при мен и ми разкажи как крал Свейн ти се е отплатил за животното. Може и да си късметлия.

— Това ти го обещавам — рекъл Аудун.

После той отплавал на юг покрай брега, сетне на изток към Вийк и после към Дания и тогава всичките му пари свършили и той трябвало да проси храна и за себе си, и за животното. Той отишъл у един служител на крал Свейн, който се казвал Аки, и го помолил да му даде някаква храна — и за него, и за животното.

— Смятам — рекъл той — да подаря животното на крал Свейн.

Аки отвърнал, че ще му продаде храна, ако той иска. Аудун казал, че няма с какво да плати.

— Но все пак бих искал — рекъл той — да успея да заведа животното при краля.

— Ще ти дам храна колкото ще ви трябва, докато стигнете при краля, но в замяна искам да притежавам животното наполовина. Помисли за това, че животното ще умре пред теб, тъй като ви трябва много храна, а парите са се свършили и ти си на път да изгубиш животното съвсем.

Като помислил за това, сторило му се, че има нещо вярно в онова, което му казал служителят, и се споразумели да даде на Аки животното наполовина, а после кралят да прецени всичко. Решили да отидат и двамата при краля. Така и направили: явили се и двамата пред него и застанали пред масата. Кралят се замислил кой може да е този човек, когото той не познавал. После попитал Аудун:

— Кой си ти?

Той отговорил:

— Аз съм исландец, господарю — рекъл той. — Идвам от Гренландия и от Норвегия и реших да ви доведа тази мечка. Платих за нея с цялото си състояние, но сега пред мен се е изпречила голяма трудност: сега мечката е само наполовина моя.

После той разказал на краля какво се било случило между него и неговия служител Аки.

Кралят казал:

— Вярно ли е, Аки, това, което той разправя?

— Вярно е — рекъл той.

Кралят казал:

— И ти сметна това за допустимо, при все че те направих големец? Да пречиш и да възпираш онова, което един човек прави, за да ми донесе скъпоценност, и при това за нея е дал цялото си състояние, а крал Харалдур е сметнал за уместно да го остави да пътува свободно, въпреки че е наш неприятел. Помисли си що за постъпка е било това от твоя страна — би било заслужено да те убият. Аз обаче няма да го направя, но ти ще напуснеш веднага страната и повече никога няма да се явяваш пред погледа ми. А към теб, Аудун, изпитвам такава благодарност, като че ли си ми подарил цялото животно, затова остани сега при мен.

Той приел и постоял известно време при крал Свейн.

 

 

2. Когато изминало известно време, Аудун казал на краля:

— Ще ми се вече да заминавам, господарю.

Кралят отвърнал с неохота:

— Какво искаш тогава — рекъл той, — щом не ти се стои при нас?

Той отговорил:

— Искам да отида на юг[4].

— Ако не беше взел такова хубаво решение — рекъл кралят, — щях да съм недоволен от това, че искаш да заминаваш.

Тогава кралят му дал много сребро и после той заминал на юг с римските поклонници; кралят го бил подготвил за път и го поканил да отиде при него, като се върне.

После той пътувал, докато пристигнал на юг в Рим. След като постоял, колкото му се искало, тръгнал обратно. Тогава се разболял от тежка болест. Измършавял страшно много. Всичките пари, които кралят му бил дал за из път, се свършили. Сетне той тръгнал по просия и молел за храна. Бил плешив и твърде жалък.

Върнал се в Дания по Великден — там, където бил кралят, но не смеел да се покаже, а стоял в един ъгъл в църквата и смятал да се срещне с краля, когато дойде на църква надвечер. Но щом видял краля и красиво натъкмените царедворци, не посмял да се покаже. Когато кралят се прибрал да пие в двореца, Аудун се нахранил навън, тъй както имат обичай римските поклонници, които още не са захвърлили тоягата и торбата си.

По-късно, когато кралят отишъл на вечерна служба, Аудун решил да се срещне с него. Но колкото се стеснявал преди, сега бил още по-плах, защото царедворците били пияни. Когато те се прибрали, кралят забелязал един човек и му се сторило, че той няма смелост да се приближи, за да се срещне с него. Щом царедворците се прибрали, кралят се извърнал и казал:

— Нека сега се приближи онзи, който иска да се срещне с мен. Подозирам, че този ще да е човекът[5].

Тогава Аудун се приближил и паднал в краката на краля, а той не могъл да го познае.

Щом кралят разбрал кой е той, хванал Аудун за ръката и го поздравил с „добре дошъл“.

— Много си се променил — рекъл той, — откакто се видяхме за последен път — и го повел навътре след себе си.

Когато царедворците го видели, му се присмели, но кралят рекъл:

— Няма какво да му се смеете, защото той се е погрижил за душата си по-добре от вас.

Тогава кралят наредил да му приготвят баня, а после му дал дрехи и той останал при него.

 

 

3. Разказват, че по някое време през пролетта, кралят предложил на Аудун да остане при него за дълго и му казал, че ще го направи свой служител и ще го издигне на висока почит. Аудун казал:

— Бог да ви благодари за всичкото уважение, което искате да проявите към мен, но друго ми се ще — да замина за Исландия.

Кралят рекъл:

— Този избор ми се струва странен.

Аудун казал:

— Не мога да понеса, господарю, аз да живея тук на висока почит при вас, а майка ми да ходи по просия в Исландия, защото средствата, които й оставих, преди да тръгна от Исландия, вече са се свършили.

Кралят отговорил:

— Това е добре казано — рекъл той — и благородно, и ти ще си късметлия. Това беше единственото нещо, заради което не бих останал недоволен, ако ти си тръгнеш оттук, но стой сега при мен, докато се приготвят корабите.

Той приел.

Един ден, когато пролетта напредвала, крал Свейн слязъл на пристаните, а там хората стягали кораби за различни страни: за Източния път[6] и за Саксония, за Швеция или Норвегия. Тогава той и Аудун отишли при един красив кораб, който хората подготвяли за път. Кралят попитал:

— Аудун, как ти се струва този кораб?

Той отговорил:

— Хубав е, господарю.

Кралят казал:

— Искам да ти подаря този кораб, за да ти се отплатя за мечката.

Той благодарил за подаръка тъй, както умеел.

След като минало време и корабът бил напълно готов, крал Свейн казал на Аудун:

— Щом искаш да заминаваш, няма повече да те задържам, но съм чувал, че край вашата земя нямало хубави пристанища и брегът на много места бил лош и опасен за корабите. Може да разбиеш и погубиш кораба и товара. Тогава слабо ще проличи, че си се срещнал с крал Свейн и си му дал скъпоценност.

Сетне кралят му дал кожена кесия, пълна със сребро.

— Така няма да останеш съвсем без пари, дори и да разбиеш кораба, стига да опазиш това. Но може да стане и така — рекъл кралят, — че да изгубиш и тези пари. Малка ще ти е тогава ползата от това, че си се срещнал с крал Свейн и си му дал скъпоценност.

Сетне кралят свалил от ръката си пръстен, дал го на Аудун и казал:

— Дори и да се случи нещо толкова лошо, че си разбиеш кораба и си изгубиш товара, пак няма да си без пари, ако се добереш до брега, защото много хора носят по себе си злато в корабокрушенията. Ако опазиш пръстена, ще си личи, че си се срещнал с крал Свейн. Искам и да те посъветвам нещо — рекъл той. — Да не подаряваш пръстена, освен ако сметнеш, че имаш да се отплащаш за много голяма добрина на някой знатен човек; дай му тогава пръстена, защото на високопоставените хора им приляга да приемат подаръци. А сега на добър път.

 

 

4. После Аудун отплавал и пристигнал в Норвегия; дал да му разтоварят кораба, а сега това изисквало повече усилия, отколкото когато бил в Норвегия преди. После отишъл при крал Харалдур, защото искал да изпълни онова, което му бил обещал, преди да замине за Дания, и го поздравил учтиво. Крал Харалдур приел поздрава му любезно.

— Седни — рекъл той — и пийни тук с нас.

Той приел. Тогава крал Харалдур попитал:

— С какво ти се отплати крал Свейн за животното?

Аудун отговорил:

— С това, господарю, че го прие от мен.

Кралят казал:

— И аз щях да ти се отплатя с това. С какво друго ти се отплати?

Аудун отговорил:

— Даде ми пари да отида на юг.

Тогава крал Харалдур рекъл:

— Крал Свейн дава на много хора сребро да ходят на юг, както и други неща, дори и да не му занесат скъпоценност. Какво друго ти даде?

— Предложи ми — рекъл Аудун — да ме направи свой служител и да ме издигне на голяма почит.

— Това е било добре изречено — рекъл кралят, — но той ще да се е отплатил с още нещо.

Аудун рекъл:

— Даде ми търговски кораб с товар, който тук, в Норвегия, се цени много.

— Това е било много благородно — рекъл кралят, — но и аз щях да ти се отплатя с това. Отплати ли ти се с още нещо?

Аудун рекъл:

— Даде ми кожена кесия, пълна със сребро, и каза, че няма да остана без пари, ако я опазя, дори и корабът ми да се разбие край Исландия.

Кралят казал:

— Това е било великолепна постъпка, но аз нямаше да го направя. Отплати ли ти се с още нещо?

— Да, господарю — рекъл Аудун, — отплати ми се наистина. Даде ми този пръстен, който нося на ръката, защото можело да се случи така, че да изгубя целия товар, но и тогава нямало да остана без пари, ако опазя пръстена, и ми заръча да не се разделям с него, освен ако не ми се наложи да се отплатя на някой знатен човек за толкова голяма добрина, че да ми се прииска да го подаря. А аз вече намерих този човек, защото ти имаше възможност да вземеш от мен и двете неща: и животното, и моя живот, но ти ме остави да пътувам свободно за там, където други не стигат.

Кралят приел подаръка с радост и дал на Аудун в замяна хубави дарове, преди да се разделят.

Аудун запазил товара си за Исландия и щом дошло лятото, отплавал за там. Смятали го за много голям късметлия[7].

Потомък на този човек — Аудун — бил Торстейн Гюдусон.

Бележки

[1] Крал на Дания от 1047 до 1074 г.

[2] Става въпрос за норвежкия крал; Аудун е още в Норвегия.

[3] Харалдур Сигурдарсон Непреклонния — крал на Норвегия от 1046 до 1066 г.

[4] Тоест на поклонение в Рим.

[5] Репликата не е съвсем ясна. Кралят или има предвид Аудун (но веднага след това проличава, че не го е познал), или иска по-скоро да каже „такъв ще да е човекът“, т.е. „това сигурно иска“. (Обяснението е от изданието на Е. Гордън.)

[6] Под Източен път се е разбирал пътят през Кралството на крепостите (скандинаво-руското царство) към Византия.

[7] Името Аудун не е избрано случайно, то има общ корен с дума, която означава „щастие, съкровище“.

Край