Разказ за Брандур Щедрия

Разказват, че едно лято в Норвегия дошъл от Исландия Брандур, синът на Вермундур от Езерния фиорд. Наричали го Брандур Щедрия. Прозвището му прилягало. Брандур пристигнал с кораба си в Нидарос.

Скалдът Тьодолвур^[1] бил приятел на Брандур и разказвал много за него на крал Харалдур^[2] — колко свестен и ценен човек бил той. Тьодолвур казвал също, че никой друг в Исландия не му изглежда по-подходящ за крал^[3] заради щедростта и благородството му. Той бил говорил на краля много за щедростта му и кралят казал:

— Сега ще го изпитам — рекъл той. — Отиди при него и го помоли да ми даде наметалото си.

Тьодолвур отишъл и влязъл в къщата, където бил Брандур. Той стоял на пода и мерел ленен плат. Бил облечен в ален кюртил^[4], а отгоре носел алено наметало, с краища, увити около главата му^[5]. Под мишницата си държал брадва, обкована със злато.

Тьодолвур казал:

— Кралят иска да получи наметалото.

Брандур продължил работата си и не отвърнал нищо, но свалил от себе си наметалото. Тьодолвур го взел и го занесъл на краля, кралят попитал как е минала срещата им. Той казал, че Брандур не промълвил нито дума, после разказал с какво се занимавал и с какво бил облечен.

Кралят казал:

— Той е наистина благонравен и ще да е забележителен човек, щом не е сметнал за нужно да говори. Отиди пак и му кажи, че искам да получа от него брадвата, обкована в злато.

Тьодолвур казал:

— Не ми се ходи пак, господарю. Не знам как ще го оцени.

— Дума за Брандур отвори ти; и сега, и друг път — рекъл кралят. — Затова сега ще отидеш и ще му кажеш, че искам да получа брадвата, обкована в злато. Не го смятам за щедър, ако не я даде.

Тьодолвур отишъл при Брандур и му казал, че кралят иска да получи брадвата. Той я подал и не казал нищо. Тьодолвур занесъл брадвата на краля и разказал как минала срещата. Кралят рекъл:

— Изглежда, този човек е по-щедър от повечето други: ето че вече се събраха скъпи неща. Върви пак и му кажи, че искам кюртила, в който е облечен.

Тьодолвур рекъл:

— Не е редно, господарю, да ходя пак.

Кралят казал:

— Ще отидеш непременно.

Той отишъл пак, влязъл в таванската стая и казал, че кралят иска кюртила. Тогава Брандур спрял работата си и свалил кюртила, но не казал нищо. Той отпрал единия ръкав и после хвърлил кюртила на Тьодолвур, а ръкава задържал. Тьодолвур го вдигнал и го занесъл на краля и му показал кюртила. Кралят го погледнал и после рекъл:

— Този човек е и умен, и великодушен. Ясно е защо е отпрал ръкава. Струва му се, че имам само една ръка, и то такава, че с нея само вземам, а никога не давам. Отидете и го доведете.

Така и направили: Брандур отишъл при краля и получил от него почести и подаръци. Това му било изпитанието.