Юрий Медведев
Изповед на водача на МНВ (Фантастична шега)

Питате ме: защо аз, старият заслужил водач на Машини на Времето приветствувам решението на Галактическия Патрул за повсеместна строга забрана на същите тези апарати? Ще отговоря: тук не става дума за насилие над машината. Конструираха сума ти такива МНВ. Всеки гледа да направи машинката си колкото може по-засукана, запълниха всички епохи, взеха да съобщават и за катастрофи с Машини на Времето. До там стигна работата, че почнаха да издават „Ежедневен бюлетин за сблъсквания на МНВ“. Ето, полюбувайте се…

Из „Космически всекидневник“. Петима осемдесет годишни младоци-стажанти устроили лудо надбягване в Бъдещето. След три часа четиримата се върнали, възмъжали, по на сто и двадесет години, а един пропаднал в пукнатина между шестото и седмото хилядолетие. Тъй и не го намерили, нещастникът. Ето ви още едно съобщенийце. Приспособили самоделна маломощна МНВ за спекула с ранни зеленчуци. Просто безобразие! Ама и тия синковци ей тук на стереофотографията, тия архитекти — конисти! Между другото сополанковците се увличат от модерни конически конструкции. Има над какво да се позамисли човек: юрнаха се вкупом към древен Египет, при Рамзес Нулев. Той на тях — колекция мумии за личните им сбирки, те на него му трупнали пет египетски пирамиди за една седмица. Излиза, че всичките седем чудеса на света са все дело на техните ръце. Баалбекската веранда били издялали за три часа с атомни сатъри. Издълбали хулигански рисунки на летящи марсиани по скалите. Въз-му-ти-тел-но!

И после, що за отношение към техниката! Трошат, съсипват. Ами че аз всяка МНВ познавам не по-зле от двата си пръста на лявата ръка. Защо два ли? Е… То е стара история. Тогава аз разработвах първите модели на МНВ. Несъвършени апарати, трябваше да се оперира повече на око. И тъй, веднъж вместо в старинния Мадрид се пльоснах право на арената на Колизея. А там изтребват хора. С хищници. Докато зяпах накипрените патриции и настройвах интегратора на МНВ за обратен път, един лъв ми отхапа три пръста…

Друг път, като изключих режима, се намерих в гърлото на вулкан. Цял се опърлих, едва се измъкнах.

А веднъж с неразработен модел се забих неизвестно къде, струва ми се в каменовъгления период. Дойдох на себе си след претоварването, огледах се: моята МНВ стои на поляната, наоколо диви растения, папрати, хвощове, гадини някакви пълзят. Погледнах се в страничното огледалце и се вдървих — на влечуго съм се превърнал. Цялата работа ми стана ясна и я разбрах едва след много години: правилно, откъде ще се вземе в каменовъгления период човек? Ама тогава, признавам, изплаших се. Реших да разузная обстановката, изпълзях към някакво дърво. И ето, че изневиделица се взе един зверогущер. Крака като пънове, опашка като носа на звездолет, паст същински кош на екскаватор… Съзира ме, очите му пламват, облизва се… Свърших, ще пукна, викам си: влечугото за него е най-голямо лакомство. Хукнах към МНВ. Хайде, шепна аз, спасявай ме, миличък — и натискам лоста на интегратора. Ама усещам, че лостът не поддава, слаби ми са влечушките сили. Край. Баста. Един вид, пътник съм вече. А зверището проточило език, един такъв дълъг, грапав и се стреми да ме близне от Машината на Времето. Песента ми щеше да е изпята, ако зверогущерът сам без да иска не беше закачил ръчката на интегратора. Тъй се спасих…

А колко други водачи загинаха — не можеш ги изброи. Един в устата на стегоцефал, друг — под копитата на коня на Александър Македонски, трети…

Изобщо, съвсем правилно Галактическият Патрул забранява тази самодейност.