Станислав Лем
Съществувате ли Вие, мистер Джонс?

Необикновеното дело привлече толкова много публика, че в залата спряха да пущат цял час преди започването на процеса. Накрая в тържествената тишина съдиите заеха своите места и процесът започна.

Съдията. Съдът пристъпва към разглеждане на делото на „Кибернетикс къмпани“ против Хари Джонс! Страните присъствуват ли?

Адвокатът. Да, господин съдия.

Съдията. Господин адвокат, вие се явявате…

Адвокатът. Юридически съветник на фирмата „Кибернетикс Къмпани“, господин съдия.

Съдията. Способен ли е обвиняемият да разкаже на съда своите биографически данни?

Джонс. Напълно, господин съдия. Моето име е Хари Джонс. Родих се на 6 април 1917 година в Нюйорк…

Адвокатът (прекъсвайки го). Господин съдия, обвиняемият въобще никога не се е раждал.

Джонс. Моля да се провери. Ето моето кръщелно свидетелство.

Адвокатът (прекъсвайки го). Това кръщелно свидетелство не принадлежи на обвиняемия.

Джонс. А на кого? Може би на господин адвоката?!

Съдията. Моля, спокойствие. Продължавайте, обвиняеми.

Джонс. Моят баща, покойният Лексингтон Джонс, имаше автомобилен завод. Още от своето детство аз обикнах автомобилизма. На 17-годишна възраст аз за първи път участвувах в автомобилни състезания. Оттогава аз вече стартирам 87 пъти и до днес съм заел 16 първи места и 21 втори места…

Съдията. Онова, което разказвате, не се отнася към делото.

Джонс. Три златни медала… Три златни медала… И сребърен венец! Венец… (Рязко клати глава.)

Председателят на „Кибернетикс къмпани“ (злорадо). А ха, заяде.

Съдията. Апелирам за спокойствие. Обвиняемият има ли защитник?

Джонс (с достойнство). Не. Ще се защищавам сам.

Съдията. Знае ли обвиняемият какви обвинения представя срещу него „Кибернетикс къмпани“?

Джонс. Зная. Аз съм жертва на безграничната алчност на фирмата. За да довърши моите нещастия, тя…

Съдията. Благодаря. Господин съветник на фирмата, моля да представите на съда вашето обвинение.

Адвокатът. Преди две години обвиняемият стана жертва на автомобилна катастрофа при състезанията край Чикаго, в резултат на което загуби единия си крак. Той се обърна към нашата фирма. Както е известно, „Кибернетикс къмпани“ произвежда най-добрите протези за ръце, крака, изкуствени бъбреци, сърца и други необходими органи. Обвиняемият взе от отдел „Крайници“ ляв крак и заплати първата вноска. След 4 месеца той отново се обърна към нас и ни поръча протези за две ръце, гръдна клетка и затилък.

Джонс. Лъжа! Затилъка поръчах през есента, след завършването на състезанията. За тази катастрофа писаха всички вестници.

Съдията. Моля да не прекъсвате.

Адвокатът. След втората услуга дългът на Джонс към фирмата нарасна на 2967 долара. В течение на по-нататъшните 5 месеца, изпълнявайки новата поръчка, фирмата му направи още цяла редица протези, списъкът на които е приложен към делото, в това число и електронен мозък система „Гениак“, заменящ едното полушарие на истинския мозък, който струва 26,500 долара. Обвиняемият си поръча прибор „Гениак“, тип „Лукс“, с полупроводници, с апарат за цветно зрение и също с филтър за наглост и разшифровач на анекдоти. Това, разбира се, беше извън пределите на неговите финансови възможности.

Джонс. Какво искате? Да купя от вашия сериен мозък? Той не би задоволил дори един пингвин!

Съдията. Моля за спокойствие, мистър Джонс.

Адвокатът. Подсъдимият се явява длъжник, който не плаща своите дългове. Тогава когато неговият дълг достигна сумата 29,863 долара, нашата фирма поиска той да върне всичките отпуснати му на кредит части. Обаче съдът отклони нашите претенции, защото, ако лишим обвиняемия от протезите, ние ще прекъснем неговото съществуване. В това време от бившия мистър Джонс оставаше само едно полушарие от мозък.

Джонс. Как така от бившия? Това е оскърбление!

Съдията. Моля, спокойствие, господин Джонс. Ако ищецът продължава да ви оскърбява, ние ще го глобим. Продължавайте господин съветник.

Адвокатът. Въпреки дълга в „Кибернетикс къмпани“, която така чистосърдечно изпълни неговите поръчки, подсъдимият наляво и надясно ругаеше нашата продукция. На всичко отгоре той предяви жалба, че апаратите не работят добре. Както доказа нашият експерт, това беше предизвикано от лошото състояние на останалото полушарие мозък при новите, непривични за него условия. Движима от хуманността, фирмата още един път изпълни молбата на обвиняемия и се съгласи напълно да го гениазира, т.е. да замени старата част от мозъка с втори апарат марка „Гениак“. След това подсъдимият връчи на фирмата разписка за 46,950 долара, от които до днешния ден той е изплатил всичко 232 долари и 18 цента. И сега този екземпляр ми пречи тук да говоря. Заглушава ме с някакви скърцания и грохот. Аз моля уважаемия съд да забележи това.

Съдията. Господин Джонс, не нарушавайте тишината.

Джонс. Не шумя аз, а моят „Гениак“. Той винаги шуми при усилено мислене. Аз не мога да отговарям за качеството на продукцията на „Кибернетикс къмпани“. Нека съдът запита председателя на фирмата Донован за този брак!

Адвокатът. При вече ясното положение на нещата фирмата се обръща към съда с искане да й присъди всички права на собственост на този произведен неин комплект от части, който има наглостта да се нарича Хари Джонс.

Джонс. Това е клевета! А къде според вас е Джонс?

Адвокатът. Джонс не е в тази зала. За всеки случай всички части от бившия шампион по автонадбягвания Хари Джонс са равномерно разхвърляни по всички автостради на Америка. И ако съдът присъди делото в наша полза, то фирмата ще си вземе всичко, което й принадлежи — от найлоновата покривка до последното винтче.

Джонс. Господа, разбирате ли техните престъпни намерения? Те искат да ме разглобят на съставните ми части. Това е убийство!

Адвокатът. Подсъдимият съвсем не се явява подсъдим, а само някакъв материален предмет, който счита, че сам принадлежи на себе си. Той въобще не живее.

Джонс (заплашително показва юмрук). Елате по-близо до мен и вие сам ще се убедите живея или не живея…

Съдията. Да, това е показателно. Много необикновен случай. Хм… Господин съветник, въпросът за това, жив ли е обвиняемият, или не, остава открит до обявяване на решението на съда. Думата има обвиняемият мистър Джонс.

Джонс. Уважаемият съд и вие, жители на Щатите, виждате един опит да се унищожи мислещата индивидуалност, която живее в пределите на предоставените ни свободи.

Съдията. Моля да се обръщате само към съда. Не се намирате на митинг.

Джонс. Да, господин съдия. Значи аз купих от фирмата две протези.

Председателят на фирмата Донован. Две? Кого лъжете?

Джонс. Аз моля уважаемият съд да накара този господин да пази ред. И така, аз взех тези протези. Работата не е в техния външен вид. Работата е в това, че където и да бях, с каквото и да се занимавах, в главата ми всичко трепереше. Аз бях принуден да спя, като се завивам с възглавници, за да не разбудя съседите. Това бяха прехвалените „Гениаки“, направени от остарели сметачни машини. След това у мен се появи манията да правя сметки. Аз пресмятах всичко — котките, кучетата, кокошките по улиците, врабчетата и дявол знае какво. Аз обаче запазих способността си честно да заплащам своите дългове. Пари не можех да припечелвам по друг начин, освен като побеждавам в автомобилни надбягвания. Но съдбата се отвърна от мен. През времето на едни състезания аз загубих главата си и…

Адвокатът (прекъсвайки го). Подсъдимият сам твърди, че е загубил главата си. Моля съдиите да запомнят това.

Джонс. Не прекъсвайте. Не се изразих правилно. В отдиха между двата старта аз играх на карти, загубих и задлъжнях. Почувствувах се лошо. Болеше ме глава. Присънваха ми се някакви идиотски сънища с трикотажни и шевни машини. Отслабнах… Едва се движех, когато фирмата ме помъкна към съда. И в резултат група методисти — по вероизповедание аз съм методист — затвори пред мен вратите на храма.

Адвокатът. Обвиняемият вярва в задгробния живот?!

Джонс. Вярвам. Учудва ли ви, господин адвокат?

Адвокатът. Да, учудвам се, защото фактически господин Хари Джонс в този момент живее задгробен живот, а човекът, който виждам пред себе си, е всичко на всичко електронен длъжник.

Джонс. Внимавайте в изразите си. Имайте предвид, че аз с юмрук счупвам облегалото на стол.

Съдията. Моля страните да запазят спокойствие.

Джонс. Уважаеми съд, към мен се обърна някакъв тъмен тип, някой си Гоас, изпратен от председателя на фирмата Донован. Този Гоас е електромонтьор. Той ми каза, че единствената възможност да се отстранят всички мои недъзи се явява пълната ми генизация. Здравното състояние, в което се намирах, не ми даваше дори и да мисля за автомобилни състезания. Какво можех да направя? Аз се съгласих и Гоас на следния ден ме закара в монтажния цех на Кибернетикс.

Съдията. Значи там извадиха останалата половина…

Джонс. Точно тъй.

Съдията. И на мястото на извадената поставиха…

Джонс. Да. Но аз не разбирах защо те го правят така бързо и на такива изгодни за мен условия, с дългосрочно изплащане. Те са искали да ме лишат от моето останало полукълбо. Ето, преди това съдът отклони тяхното ходатайство на основание, че късът от моята стара глава не може да съществува самостоятелно без другите части. Сега, когато аз се състоя напълно от заместители, фирмата иска да ме обяви за своя собственост. Но им са къси ръцете! Аз моля уважаемият съд да разгледа техните доводи — кого уверяват те, че имат право на моята личност? На какво основание? Представете си, че бакалинът, от който някой е купувал кафе, захар, месо и други продукти, след известно време представи пред съда иск за предаване в негова собственост на този длъжник. Известно е от медицината, че телесните вещества се получават от поглъщаната храна. По такъв начин след няколко месеца целият длъжник от главата до вътрешностите, краката и ръцете, се състои от продуктите, които бакалинът му е продал на кредит. Би ли задоволил съдът иска на този бакалин? Нима ние живеем в средновековието, когато някой може да изисква от своя длъжник фунт живо месо? Делото, възбудено против мен, е аналогично. Аз съм шампионът по автомобилни надбягвания Хари Джонс, а не някаква машина.

Председателят Донован. Лъжа! Вие сте машина.

Джонс. А, така ли? А тогава срещу кого собствено се оплаквате, моля? На какъв адрес беше изпратена призовката? На машината или на господин Джонс?

Съдията. Хм, призовката беше изпратена на Хари Джонс, Нюйорк, 44 авеню.

Джонс. Чувате ли, господин Донован. Освен това, господин съдия, разрешете ми да задам още един въпрос, който се отнася до делото. Предвижда ли се в законите на Съединените щати, че е възможно да се възбужда дело срещу машина? Може ли например машината да се вика на съд, да й се представя някакво обвинение?

Съдията. Не. Това наистина не съществува.

Джонс. Въобще делото е съвсем просто. Или аз съм машина и тогава съдебното решение няма никакво значение, защото като машина аз не мога да бъда страна в съдебен процес, или пък аз не съм машина, а човек. В такъв случай какви права има фирмата над мене? Може би господин Донован иска да стане робовладелец?

Донован. Що за дивотии?… Обаче в него действуват нашите „Гениаки“. Как ви харесва това? Машинката работи по-добре, отколкото главата на нашия адвокат.

Джонс. Уважаеми съдии, още моите родители са ми казвали, че бедният човек винаги е предмет на преследване от богатите.

Председателят Донован. Ваш баща и майка е „Кибернетикс къмпани“.

Джонс. В такъв случай фирмата трябва да ме издържа. Аз няма от какво да живея. Управлението на мотоклуба не зачете моя блестящ финал на панамериканските автомобилни състезания, обяснявайки моята победа с това, че автомобилът бил управляван не от човек, а от някакво автоматическо устройство. Кой предизвика това? Те! Фирмата „Кибернетикс къмпани“, която изпрати на мотоклуба пасквилно писмо. Нека сега да ме издържат и да ми поставят запасни части. Аз не съм виновен, че така бързо се износва нещо ту тук, ту там. Освен това господин председателят Донован ми предложи аз да му служа като изложбен експонат. По 12 часа на ден да стърча в една витрина! Когато заявих, че това е недостойно за истинския състезател, господин Донован каза, че аз му принадлежа и че струвам 56,000 долара, когато дори и най-хубавите манекени струват по-евтино. За тези оскърбления аз ще съдя фирмата! А сега аз моля уважаемият съд да реши въпроса по същество.

Съдията. Моля спокойствие, господа. (Шепти нещо с прокурора.) Във връзка със завършилото разследване на допълнителните материали съдът отклонява иска на „Кибернетикс къмпани“ срещу мистър Хари Джонс поради отсъствието на улики, доказващи виновността на ответника. Принудителния демонтаж на ответника съдът забранява, като едновременно отбелязва, че самият факт на съществуването на мистър Джонс е отлична реклама за фирмата, която оправдава и по-нататъшното поставяне на ответника на безплатни запасни части.