Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
K-129 (2014 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
Ripcho (2014 г.)

Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, брой 3/1952 г.

История

  1. — Добавяне

Москва 19… година. Вечер. По широките, реконструирани улици пламтят лампи с дневна светлина. Блестящите върхове на високите здания изглеждат като врязани в тъмното небе.

Малки капкоподобни машини са спрели на станцията, заобиколена със зеленина. Отгоре каросерията на колите е стъклена, а отдолу покрита с матова пластмаса. Малките колела почти не се виждат: те са скрити, под аеродинамичната черупка на каросерията, отзад завършена с прозрачен стабилизатор.

Към автомобила се доближават четирима души — мъж, жена и двама юноши. По-младият натиска копчето — вратите безшумно се отварят и семейството влиза в автомобила. Именно влиза: само след като се отварят вратите, част от покрива се повдига и не е нужно пътниците да се навеждат, за да заемат местата си.

Палтата са оставени в багажника. Около стъклена масичка са поставени креслата. По-големият младеж сяда до кормилото.

(В наши дни учениците се обучават на правилата за движението по улиците. Бъдещото поколение вероятно ще изучава простите начини за управление на автомобилите. Това не е фантазия: все още се помни времето, когато шофьорът се считаше като особен човек, изучил „тайната“ на машината, безчислените операции на нейното управление и обслужване. Тези операции понякога изискваха голяма физическа сила, ловкост и смелост. Днес всеки може да управлява автомобил. Ще минат няколко години и автомобилът ще стане съвсем прост за управляване.)

Младият водач повдига лостчето на щита на апарата от положението „спирка“ в положение „градско пътуване“, автомобилът се откъсва плавно от мястото си и се влива в потока на другите машини. За да се управлява автомобил, е необходим не по-голям навик, отколкото за езда на велосипед — да се премества кормилото наляво или надясно, понякога да се натиска с крак еластичния наклонен под, за да се намали движението. Машината сама ще набере скорост и ще я поддържа постоянно. В града тя е 100 км, а на шосе — 200.

Безопасността на движението е осигурена от устройството на машините и пътищата. Когато колелата излязат извън града, скоростта автоматически се променя, лостчето на щита на апарата само се премества в положение „шосе“. Ако ли пък на автомобила се случи да премине на черен път, то за няколко десетки метра до края на асфалт-бетона напречните стоманени пояси заставят лоста на автомата да се премести в положение „бавен ход“. До края на всеки режим всички механизми на автомобила работят без участието на водача — той може само ако поиска или пък ако се налага, да забави хода на автомобила или да измени неговото направление.

Думата „ако поиска“ е поставена тук не случайно, тъй като в конструкцията на автомобила и пътя са предвидени устройства, позволяващи почти напълно да се автоматизират даже и тези две операции на управление. Затова бащата е поверил управлението на машината в града на сина си.

Автомобилът е снабден с фотоелементи, които действуват на спирачката и кормилото; по паважа са прекарани надлъжни ивици. Ръцете могат да се свалят от кормилото и фотоелементът ще поведе машината надлъж по ивицата, докато водачът не счете за необходимо да се намеси в неговата работа. Ако автомобилът се доближи твърде много до друг, фотоелементът плавно включва спирачките.

Невъзможно е и сблъскването при повечето от кръстопътищата: улиците и пътищата се пресичат на различна височина, а за излизането от една магистрала на друга са устроени пръстеновидни отклонения; за да не измени маршрута си, автомобилът винаги се отклонява само надясно. Само тук-таме са се запазили обикновените пресечки с познатите ни сигнални лампи, но и тук по подобие на отдавна употребяваните системи на железопътни автоматични спирачки на известно разстояние от пресечката в асфалта са поставени контактни напречници, които спират автомобила, когато преминаването е опасно.

Може да се стори, че такова автоматизиране на автомобилизма е скучна работа. С това обаче се обезпечава безопасно, бързо и изгодно придвижване на стотици хиляди машини. Впрочем изискванията на любителите на спорта също не са забравени. Ето движещия се пред нас е изключил автомата и за учудване на всички управлява автомобила с ръце. Затова говорят жълтите сигнали, които светят на покрива на машината.

Градът остана назад. Макар че вятърът е студен, вътре в каросерията има стайна температура. Работи инсталация за изкуствен климат; тя не само загрява и охлажда каросерията, но и регулира нейната влажност, като впръсква в потока при вентилацията дребни частици вода или като изсмуква влизащия външен въздух с помощта на особени филтри, монтирани в машината.

Автомобилът лети по шосето, догонвайки мощните товарни автотранспорти и междуградски автобуси, леко наклонявайки се на завоите. Цялото семейство, в това число водачът, се любуват на осветените с прожектори величествени здания, мостовете и каналите, тъмните гори и просторните полета, залени от светлината на луната.

Срещнатите машини не пречат на водача със светлината на своите фарове, макар че тази светлина е значително по-ярка от онази, с която сме свикнали. Стъклата на фаровете и предните прозорци са направени от поляризовано стъкло. Стъклото на ветровото прозорче не пропуска светлината, която се излъчва от фаровете на срещнатата машина. Те се виждат от водача без снопове светлина, както денем.

Средната част на пътя е пуста. Тя е предназначена за леките коли. Към края на платното на шосето се движат бързо автобуси за далечно пътуване. Зад техните стъкла блещука нощна, синя светлина. Аеродинамични цистерни и фургони карат селскостопански продукти. Отвреме-навреме над пътя прелитат хеликоптерите на автоинспекцията. Блещукат светлините на упътващите колонки и станциите за обслужване. Понякога машината попада в ниско, в полюса на тъмнината. Тогава скоростта се намалява, фотоелементът отстъпва управлението на акустическия локатор.

* * *

Да се запознаем с устройството на машината. Накратко ще разкажем за това, как можа в нейната каросерия — цялата машина не е по-голяма от „Победа“ — свободно да се поставят 7 удобни кресла, как са разположени механизмите, двигателят.

Автомобилът на бъдещето е много по-вместителен от съвременния, макар че има същите външни размери. За непосредственото му назначение — за пътници, се използува голяма част от мястото, а механизмите и вентилациите са поставени под пода, под седалищата, отзад — в стесняващия се аеродинамичен край. Капкообразната форма на автомобила е правилно разпределена между помещението за пътниците, което заема най-широката предна част на каросерията, машинното отделение в задната част и багажника — зад облегалката на задните седалища.

Струва ти се просто решение! Защо конструкторите не са пристъпили към него по-рано? За това е трябвало да се преодолеят много трудности. Преди всичко трябва да се употребят колела с малки размерът, за да не ограничават кожусите местата в каросерията. Малките колела изискват спирачки с малки размери в това време, когато спирачката трябва да се усили във връзка с нарастващите скорости. Така са се появили новите дискови конструкции, електрически и турбинни спирачки. Трябваше да се усилят шините, да се увеличи числото на оборотите на двигателя и да се решат още множество технически задачи, които на пръв поглед нямат пряко отношение към колелото и толкова повече към подреждането на целия автомобил.

Имаше трудности и от друг вид. Мнозина считаха вагонния автомобил — без „предница“ пред каросерията като нещо грозно. Но конструкторите и художниците намериха нови и красиви форми.

Практиката показа, че вагонният автомобил в съчетание с мощни спирачки и здрава конструкция на каросерията е напълно безопасен.

Преместеният отзад двигател не е останал неизменен. Отначало той се намали във височина и ширина, след това бе подложен на усъвършенствуване и мощността на единица негов работен обем и тегло стана по-голяма. Буталният двигател замени турбината.

Вместо със зъбчатите колела коленчати оси и шарнири, в системата на силовото предаване се появиха помпа и тръбичка, свързани с работните турбинки, които са монтирани в колелата. Еластичната и дълготрайна точна свръзка между механизмите и колелата, която бе употребена най-напред за привеждането на спирачките, се разпространи не само при силовото предаване, но и на кормилното управление. Тук също осите, лостовете и опъването замени течностното предаване.

Дълго може да се описват забележителните механизми и прибори на бъдещия автомобил: лагери с въздушна смазка, гъвкави проводници от пластмаси, течни и въздушни ресори, автомати, отстраняващи повредената машина от платното на пътя, но за първото запознаване казаното е достатъчно.

* * *

Позволено е да се зададе един въпрос: какво е това: празна измислица, научна фантазия или описание на реално съществуващо конструктивно решение.

Отговорът ще бъде неочакван. Почти всичко, което се описва в нашия очерк, може да бъде осъществено сега и частично вече е осъществено. Всички създадени механизми, прибори и устройства или са излезли от стадия на опитните образци, или са получили сравнително не голямо разпространение по пътя за създаване на луксозни автомобили, или са приложени в други области на техниката, но още не са използувани на автомобили. Защо? Затова защото е необходимо да се доведат всички механизми до висока степен на съвършенство, да се направи тяхното изготвяне просто и евтино, а и обслужването да не изисква особена квалификация. По пътя на внедряване „идеалния“ автомобил има и други трудности: трябва да се измени структурата на пътищата, необходимо е да се организира производството на нови материали в голямо количество. Всичко това изисква време, средства, труд. Но ние знаем, че съветските хора умеят да преодоляват и преодоляват и други трудности. Затова тези идеи не ще останат на книга, а ще бъдат въплътени в живота.

В проектните и конструкторските бюра, в лабораториите и в опитните станции се създават нови проекти, модели и образци, прибори, автомобили. Скулпторите моделират невиждани форми на каросерии, учените изследват високоустойчиви материали, конструкторите разработват хитроумни механизми, а експериментаторите проверяват образците на тези механизми в лабораторни и пътни условия, в пек и мраз, на автомагистралите и междуселските пътища.

Ние знаем: ще дойде ден, когато автомобилната „фантазия“ ще стане действителност.

Край