Евгений Закладни
С подводница на риболов

Разговор през почивката

— Вие нямате смелост, а тук трябва дързост!

— Вие се лъжете: този проект е празна измислица!

— Министерството никога няма да отпусне средства за подобна фантастика!

Само преди няколко минути приключи първата част на заседанието, свикано от министъра по повод проекта за приспособяване на подводна лодка за ловене на риба. Докладът за проекта, направен от младия изобретател Коробов, беше изслушан с голямо внимание, след което обявиха десетминутна почивка и неофициалната част на заседанието ставаше тук в коридора.

Сблъскваха се най-противоположни мнения. Старият ихтиолог, изгубил търпение в спора със своя колега, се обърна към стоящия до прозореца млад човек, който правеше някакви бележки в тефтерчето си.

— Другарю Коробов, може ли да поговоря с вас?

— Заповядайте!

Младият човек бързо се обърна към учения.

— Доколкото аз разбрах, по вашия проект рибата ще трябва да се събира от всички страни към светлината на лампите, поставени при носовата част на подводницата.

— Да.

— Приближаващата се риба ще попада в електрическото поле и ще навлиза в тръбата. При това, като регулирате напрежението на електрическото поле, вие предполагате, че ще ловите само едра риба, оставяйки дребната в морето?

— Аз мисля, че ще бъде така.

— Това е много хубаво — доволно каза професорът, — та нали и дупките на рибарските мрежи се правят също със сметка, така че да се улавя само едра риба. Но ето кое ми направи впечатление във вашия доклад. Вие заявихте, че се готвите с помощта на подводна лодка да ловите риба цяла година, но вие забравихте, че има период, в който рибите хвърлят своя хайвер. Хвърлянето на хайвера става в реките. Ловувайки в океана с такова ефектно средство, каквото ще бъдат вашите лодки, вие рискувате да преполовите рибата, която отива към устията на реките да хвърля своя хайвер. Аз смятам, че и в океана не бива да се лови риба през цялата година.

В разговора се намеси и другият ихтиолог.

— Още е много рано да се боим от това. Нали подводните рибарски флотилии няма да се появят на един път? Разбира се, още отсега ние сме длъжни да мислим за рационалното използуване на рибните запаси в океаните. И затова, че у нас по този въпрос не всичко е хубаво, е виновен не проектът на Коробов. Бих казал, тъкмо обратното: другарят Коробов е виновен за това, че не ни предложи своя проект по-рано.

Изобретателят с учудване повдигна вежди. Действително по-рано той не се беше замислял над тези въпроси. Неговата задача, неговата цел беше да се улови колкото се може повече риба.

Като забеляза учудения поглед на изобретателя, ученият сложи ръка на рамото му:

— Да, да, млади човече, аз говоря съвършено сериозно. Задачата на вашата лодка няма да се състои само в това да лови колкото може повече риба, а в това, намирайки се в рибното царство, да определи колко ние можем да ловим и колко трябва да оставим за разплод. Вашата лодка ще бъде подводна лаборатория.

Към разговарящите се приближи възрастен човек, облечен в униформата на капитан трети ранг.

— От вашия доклад много ми хареса онова място, където говорите за възможността да се ловува във всякакво време. Това действително е неоценимо достойнство на подводната лодка. По време на буря рибата отива на дълбоко и работата на тралерите се затруднява. И ако в периода на преминаването на рибата се появи продължителна буря, която застрашава да провали производството, тогава вашата лодка ще бъде незаменима! — Коробов се усмихва и се поободри.

— Всичко това е глупост, глупост и още един път глупост! — неочаквано се намеси в разговора още един събеседник. — Мрежената торба с риба, която вие се каните да влачите след себе си, ще има огромно съпротивление. Тя ще спре лодката.

— Но лодката съвсем няма да влече след себе си торбата с риба! Щом рибният чувал се напълни, лодката ще го откачи от себе си и ще го остави в морето. Към чувала ще е прикачен плаващ знак за опасни места, на който ще има радиопредавател. Рибарският кораб ще намери този знак и ще прибере рибата.

Отново заговори ученият-ихтиолог.

— Вашата лодка-лаборатория трябва да разреши много интересни научни проблеми. Тя ще проследи къде се намира тихоокеанската селда след хвърлянето на хайвера си. Досега ние сме я ловили само близко до бреговете, където тя идва изтощена, почти без никаква мазнина. Нейният живот в морето е изучен много слабо. Вие ще можете да помогнете и за установяването на маршрута на преселването на рибата. Сибирската сьомга, да кажем, е велика пътешественица. Помня още в 1923 година на източния бряг на Камчатка беше намерена сибирска сьомга със знак, поставен на остров Унда. А горбушата? За два месеца тя преминава път от североизточна Корея до Амурския лиман!…

В разговора се намеси един от инженерите.

— Всичко това е много хубаво, но за да разкажеш и установиш, трябва да видиш. По какъв начин? Не смятате ли вие, др. Коробов, да направите стъклени прозорци на своята подводница както у „Наутилус“?

— Именно това и аз се каня да направя. В предната част на командирската кабина ще се намира достатъчно голям илюминатор…

— Но налягането на водата! Ами че нали на всеки десет метра то пораства с една атмосфера? Вие се каните да се спускате до двеста метра, следователно…

— Органическото стъкло има здравината на стоманата и може да издържи много по-голямо налягане. Илюминаторът от такова стъкло ще представлява дебела масивна леща.

— Много добре. Ами…

Неочаквано се раздаде звън, който известяваше за привършването на почивката.

Като слушаше изказванията през време на разискванията, министърът се усмихваше.

— Аз имам впечатление, че вие сте успели да обсъдите всички съмнителни страни на проекта — започна той своето заключително слово. — Но какво, у мене също има някои съмнения. Но аз съм уверен, че идеята е хубава и ние сме задължени да я превърнем в живо дело. Необходимо е да бъдем смели.

В морето

Барометърът спадаше непрекъснато. Студен, остър вятър гонеше към брега сините вълни, които се разбиваха във веригата от рифове пред самия вход на залива.

Събралите се на брега рибари унило гледаха навътре в морето. Те и без метеорологическа станция знаят, че се задава голяма буря. И дума не можеше да става да се излезе през близките два-три дни в океана. А сега е самият разгар на риболовния сезон!

Разговаряйки тихо помежду си, рибарите с надежда поглеждаха към залива, където се полюляваше голяма подводна лодка.

Те вече знаеха, че тази лодка сам-саминка след някакви си два часа ще излезе в океана. Капитанът на лодката обеща на председателя на колхоза да улови онази риба, която би трябвало да уловят тралерите, ако времето беше благоприятно. Рибарите гледат, учудват се, повдигат рамене, но вярват.

Старите рибари, които излизат в морето едва ли не още отпреди половин век, си спомнят как добиваха свои бедняшки лов. Имаше дни, когато Тихият океан, станал изведнъж свиреп като усурийски тигър, като тънка паяжина късаше и най-здравите мрежи, като кибритени клечки чупеше мачтите, с грамади от вълни блъскаше по крехките ребра на шкуните и гемиите. Коварните течения отнасяха рибарите далече от земята и ги предаваха на забавата на вятъра и вълните.

Дойде съветската власт. Вместо разединените, дребни риболовни артели се организираха големи колхози, които получиха от държавата лодки, обзаведени по последната дума на техниката, На рибарския кораб можеше да се бориш с бурята и в открития океан. Хидроплани, метеороложки станции обслужваха рибната промишленост.

Но да излезеш в морето днес! Едва ли ловът ще оправдае огромните усилия на хората…

… Като премина през тесния отвор на залива, лодката излезе в океана. Тук изведнъж вълнението стана силно. Водата с тежки тласъци падаше върху стъпалата на стълбата. Матросите побързаха да затегнат горния люк. По стъклото на илюминатора, през който от командирската каюта се виждаше водата, също плиснаха вълни. Лодката започна да се мята от една страна на друга, така че беше трудно да се задържи човек на краката си.

— Пригответе се за потъване! — раздаде се командата на капитана. — Запълнете цистерните!

Лодката се спущаше все по-ниско. Все по-малко се усещаше вълнението. Накрая настъпи тишина, нарушавана само от мекия шум на електромотора. Лодката вървеше под водата. Тя се движеше от реакцията на струята вода, всмукана през предния отвор на една тръба, която преминаваше през тялото на лодката и излизаше при кърмата. Тази струя всмукваше и привлечената от светлината и електрическото поле риба. При изходния отвор на тръбата висеше голяма мрежена торба, в която се събираше ловът.

Сергеев извика при себе си щурмана. В кабината влезе широкоплещест мъж. В ръцете си той държеше караулния дневник.

Като разгърна внимателно картата върху масата, щурманът наклони встрани плешивата си глава и започна да измерва и изчислява нещо. След като свърши, с острието на молива той постави върху синьото поле малко кръгче и се изправи.

— Ето тук, Семьон Фьодорович, обикновено минават стадата. На това място има и най-голямо вълнение, ако циклонът се движи от север на североизток. Тук следователно трябва да ловим.

Като разгледа внимателно картата и изчисленията, Сергей кимна с глава:

— Тук ще ловим.

Първият лов

В назначения район те пристигнаха вечерта. За това, че е станало вечер, старши механикът на подводната лодка Надя Петрова узна чак след като погледна часовника си. Тогава неочаквано я повикаха в командирската кабина.

Там я чакаше Сергеев.

— Механизмите в ред ли са?

— В ред, другарю капитан.

— Помогнете ми в работата. Тук две ръце са малко, а щурмана изпратих да почива.

Лодката вървеше напред в набелязания район. Седнал удобно в креслото, Сергеев протегна ръка и включи малкия прекъсвач. Тъмната маса на водата пред лодката бе прорязана от ослепително бялата светлина на прожектора. В нея постепенно започнаха да се появяват ту съвсем близо до илюминатора, ту по-далече някакви пробляскващи в лъчите чертички, точки, змиички.

— Риба! — досети се Надя.

Капитанът отново протегна ръка към таблото с прибори и натисна копчето. В лъчите на прожектора за миг проблеснаха сребристите пръчки на катодите, изхвърлени от различни страни пред лодката на дълги извити стожери.

Изведнъж, без сама да разбере защо, Надя съвършено ясно си представи как лодката върви в дълбочините на морето. Нейното черно тяло, през което протичаше водата, й напомни тялото на огромен сом, който като че ли опитваше пред себе си водата с дългите мустаци на катодите. Сомът се движеше напред в гъсто ято риба, която плуваше около неговата осветена част подобно на ято нощни мушици, събрани около електрически фар. Но въпреки че мощните помпи — двигатели на лодката — всмукваха през нейния отвор огромни количества риба, рибите се извъртаха и изплъзваха от мощната струя. Почти ни една от тях не попадаше в отвора на тръбата.

Но изведнъж поведението на рибите се измени. Притеглени като от мъглите, най-едрите от тях се втурнаха в отвора на тръбата и изчезнаха в нея. Дребната риба изплашено се хвърли в различни страни.

Като се отстрани за миг от тази необикновена гледка, Надя по знак на капитана включи изхвъргача на мрежената торба. В струята на изхвърлената вода блесна бяла топчица, която веднага се разгърна подобно на парашут, който влачеше зад себе си торбообразната капронова мрежа. В нея вече затрептяха първите риби. Рибите ставаха все повече и повече…

Стрелката на контролния уред, който показваше изпъването на буксирните въжета, вече трепереше близо до червената черта. Наистина мрежата можеше да издържи още, но Сергеев не искаше да рискува първия удачен лов. Той изключи електрическото поле. Притокът на риба изведнъж се прекрати. В същото време на кърмата на лодката автоматически се включи малко моторче. То намота на барабан въжето, с което се затягаше отворът на мрежата.

Едва завърши тази операция и започна да се размотава скрипецът на кърмата, който спущаше буксирните въжета на разстояние три пъти по-голямо от предишното. Още едно натискане на дръжката и капроновата торба с риба се отдели от лодката. Колебаейки се в течението на водата, подобно на стратострат пред полет, но обърнат с кабината нагоре, чувалът с риба бавно се издигаше към повърхността. В него сребрееше с люспите си първият лов, хванат с подводната лодка.

— Но какво пък, нека опитаме да променим мястото — каза Сергеев. — Да вървим по тоя маршрут — червеният молив на Сергеев съедини две точки от синята карта на морето.

Сергеев се отпусна на облегалото на креслото и се усмихна на мислите си. Ето той, старият капитан, пребродил всички родни морета, стана риболовец. Неговите ръце, с които той управляваше лодката, и ръцете на неговите многобройни другари уловиха вече няколко тона риба, като при това даже и не пипнаха рибарската мрежа…

Над морето бушуваше десетбална буря. Подводната лодка, заета с мирен труд, в пълен ход вървеше напред.