Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Sfan, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2014 г.)

Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, брой 3/1983 г.

История

  1. — Добавяне

Фери Фармър даже и насън не би могъл да си представи, че научната фантастика е в състояние да предпази Земята от загиване, ако не бе получил неопровержими доказателства за това.

Той бе достигнал, без да усети, средна възраст. Беше кротък и уравновесен човек, с черти на отракан младеж и маниери на старец. Твърде рано бе загуби родителите си. Наследството му осигуряваше скромен, но безгрижен живот и му позволяваше да се посвети на тези занимания, които му се нравеха и представляваха за него единственият интерес в живота му.

С течение на времето той си бе изградил собствен ритуал от флегматични навици и стил на държане, който не отговаряше на общоприетите норми на обществото, но който можеше да бъде смятан за чудачество. Така Фери стана един приятен особняк, когото съседите му не само търпяха, но дори уважаваха.

Веднъж седмично той викаше чистачка да сложи къщата му в ред. Тя знаеше какво можеше да почисти и кое не трябваше да пипа. Избърсваше праха в празното пространство между хаотично натрупаните книги, между потребните вещи и учудващите вехтории. Това празно пространство се бе превърнало с годините във вече строго определени, но не веднага видими змиевидно извити пътечки. Така бе възникнал непоклатимо подреден хаос от предмети, всред които Фери Фармър се чувствуваше у дома си. В тази уютна вселена той бе установил своите собствени норми. Понякога Фери си представяше, че е владетел на извънземно пространство, в което неговите прищевки бяха придобили силата на природни закони.

В съня си понякога изпитваше чувство на страх, но когато се събудеше, отново си възвръщаше самочувствието и сигурността. Случваше се също безпокойството му да не го напусне напълно дори когато се отдадеше на всекидневните си занимания. Обаче още по време на закуската приятното задоволство от предпазливия му и затворен живот ставаше толкова силно, че то запълваше целия ден на Фери до грижливо определения момент на заспиването.

Той никога не се бе женил. Обичаше жените заради техните красиви форми и приятни маниери, но знаеше, че в брака те можеха да се превърнат във фурии на упоритостта и невъзвратимо да нарушат начина му на живот. Докато бе още млад, бе усещал понякога слаби пориви на неспокойствие, граничещо със сладострастието, но това чувство скоро изчезна. Неведнъж бе посещавал свои стари приятели, които междувременно се бяха оженили. Той намери тези двойки за много симпатични, обаче се досещаше колко враждебност и студенина на чувствата се криеха зад маската на гостоприемството. Ето защо не можеше да приеме, че външният им вид отговаря на истинския. Във всеки случай тези визити засилиха увереността му, че бракът не е подходящ за него.

Когато поостаря и плътта му не го безпокоеше повече, той преустанови и посещенията. В крайна сметка вече не му бе нужно общуването с останалите хора. Оттогава беше погълнат от само една голяма страст, на която бе посветил цялото си съществувание.

Той живееше все още в къщата на родителите си в един тих квартал, един остров на спокойствието всред шумния океан от коли във вътрешността на града. Там бяха останали няколко пропукани вече павилиона, поддържани от защитниците на паметниците, но също и две забележителни квартални сгради, построени със солидни тухли.

Къщата на Фери имаше дванадесет стаи, голяма кухня и малък килер, изба, големи чердаци и градина, в която по-късно бе построен гараж.

Фери живееше, спеше и готвеше в една от задните малки стаи, която гледаше към градината. Останалата част от постройката беше запълнена с книги и странни предмети, някои от които можеха да бъдат смятани за неточни копия на действителни вещи, а други бяха произлезли само от необузданата фантазия на създателя им.

По стените висяха плакати, обявления за филми, пиеси, изложби и конгреси, които бяха свързани единствено с научната фантастика или, както казваше Фери, с историите на бъдещето. Цяла стая беше предоставена на роботи, които ходеха, говореха и можеха да стрелят с лъчеви пистолети. Навсякъде наоколо лежаха човекоподобни и нечовешки чудовища от метал, восък или пластмаса. Униформи, скафандри, облекла от чужди планети, невъобразими растения и загадъчни карти бяха натрупани едни върху други или окачени на стените.

Собственикът се ориентираше без особено затруднение из тази гигантска колекция. Съзнанието му почти напълно се бе концентрирало върху произхода и подреждането на сбирката. Когато нещо му потрябваше, той можеше мигновено да го открие. Обаче това се случваше рядко; важното бе, че Фери изпитваше достатъчно задоволство от факта, че притежаваше единствено по рода си имущество.

Той беше най-големият колекционер в света на книги и предмети от тази област. Бяха го нарекли царя на научната фантастика и това беше единствената му гордост, която понякога се помрачаваше от съзнанието, че дори за него самия не беше възможно да направи колекцията си пълна. Тъй като никой друг не бе в състояние да постигне тази цел, често Фери се ласкаеше от мисълта, че от всички хора на света той бе достигнал най-близо до съвършенството в своята област. Научната фантастика беше намерила в негово лице своя пророк и всеотдаен служител.

Привържениците на научната фантастика от цял свят го познаваха. Те се наричаха сфанове и много техни клубове бяха избрали Фери Фармър за свой почетен председател. Неведнъж, когато възникваха различия в мненията за годината на излизане на първото издание, за оригиналното заглавие на някой станал класически разказ в безследно изчезнало списание или за това, кой се крие зад псевдонима на някой известен автор, Фери беше викан на помощ като най-добър познавач по тези въпроси. Неговата дума се приемаше винаги като категорична присъда; не можеха да се обърнат към никаква по-висша инстанция.

 

 

Когато чу звъна на тъмния меден звънец, в първия миг Фери изтръпна. Напоследък бе отвикнал от всякакви посещения. Довлече се до външната врата, отвори я и видя висок, слаб мъж, доста старомодно облечен, в син двуреден костюм. Носеше бяла риза с твърда яка и грижливо стегната черна вратовръзка. Фери си припомни за облеклото на баща си.

Посетителят изглеждаше сериозен и почтен човек, който вдъхваше доверие. В ръката си държеше кутия, подобна на куфар.

— С високоблагородния господин Фармър ли имам честта да говоря? — попита той.

Гласът му звучеше неопределено, почти заглушено. Фери имаше чувството, че движенията на устните му не съответствуваха напълно на звученето и ритъма на думите му. Но то изчезна бързо. Когато човекът заговори отново, гласът му дойде нормално от устата до ушите на Фери:

— Дълбоко съжалявам, че забравих да изпратя на Ваше Високоблагородие визитната си картичка. Надявам се все пак, че този пропуск няма да Ви обиди. Наложителни обстоятелства ме принуждават да се отклоня от това, което обикновената вежливост изисква между джентълмени.

Фери го гледаше като онемял. Чак сега му стана ясно, че посетителят говореше така, като че ли бе излязъл от някой роман от времето на дядо му.

Човекът веднага забеляза това учудване. Тялото му се изпъна, лицето му се оживи и дори кройката на дрехите му като че ли незабележимо се промени. Сега приличаше по-скоро на привърженик на крайно модно течение, в което старомодните костюми бяха последна новост.

— Чух младите от бранша да разправят, че имаш една от най-страшните книжни колекции. Модерни материали, естествено. Не някакъв си там тъп боклук от времето на баба ми, ама наистина най-доброто от съвременната сцена.

Фери отново се учуди на говора на непознатия и отново му се стори, че удивлението му бе веднага забелязано.

— Мога ли да вляза? — изглежда най-после посетителят бе налучкал правилната употреба на думите.

— Аз съм сфан — продължи той със смес от сърдечност и вежливо възхищение. — Вие сте най-известният познавач във вашата област. Аз работя върху научно изследване за влиянието на научната фантастика върху съвременната литература. Може би бихте могли да ми дадете някои сведения?

— Влезте.

Често се случваше любители и учени да идват при Фери за информация. Той не желаеше никакви посетители, но същевременно техният интерес ласкаеше гордостта му.

Мъжът взе куфарчето си и го последва. Фери го въведе най-напред в храма. Над олтара, върху който лежаха „Събрани разкази за времето и пространството“ на Хърбърт Джордж Уелс, гореше лампа със затъмнена светлина. Зад олтара стоеше бронзов бюст на Жюл Верн. Наоколо върху трите стени висяха портретите на Бредбъри, Азимов, Кътнър и на по-малките светии от катедралата на сфановете. Един особен стар и скъп шкаф съдържаше подвързаните в кожа годишнини на списанията, в които бяха отпечатани произведенията на класиците и разказите на легендарните предтечи. Това беше най-ценната част от колекцията.

Фери и гостенинът му постояха малко в благоговейно мълчание, след това отидоха в голямата всекидневна стая, която се използуваше за приемна. Тъй като вече бе позастудяло, Фери пусна по-силно отоплението. После извади уиски от шкафа, наля на посетителя си и вдигна наздравица за Уелс и Верн. Мъжът опита предпазливо питието. Изглежда пиеше уиски за пръв път. Куфарчето му бе оставено до него. Сега Фери видя, че през дупките на кожата стърчаха бутони. Често гостенинът натискаше или завършваше някой от тях.

— Какво е това? — попита Фери.

— Преобразувател на речта.

Фери кимна. Веднага разбра какво се подразбираше с това. Приборът служеше да превръща непосредствено мисловни вълни от някой чужд език в разбираеми за слушателя понятия или изречения. Беше често използувано откритие в научната фантастика.

— Мога ли да го разгледам?

Посетителят кимна утвърдително. Фери повдигна капака и се учуди на заплетената конструкция от кабели, лампи, транзистори. Леко бръмчаха енергийните източници, над които трептеше синьото сияние на електронните сили. В колекцията си домакинът имаше безброй апарати, които се употребяваха в научната фантастика, като електрически задвижвани роботи, лъчеви оръжия, машини на времето и пространствени ускорители. Някои от тях бе купил в магазините за играчки, други бе получил като подарък от някои благосклонни изобретатели, които бе срещнал на конгресите, докато все още ги посещаваше. Но речевият преобразувател на посетителя му създаваше впечатление за действителност, което свидетелствуваше за невероятната фантастична преданост към обществото на сфановете.

— Какво искате от мене?

— Истина ли е, че притежавате най-голямата колекция от книги из областта на научната фантастика?

— Да — Фери се опита да придаде колкото се може повече увереност на отговора си.

— Аз се занимавам с важни изследвания в тази област. Мога ли да хвърля един поглед върху колекцията ви? Уверявам ви, че наистина няма да заема много от времето ви.

Фери беше в известна степен оскърбен. Той смяташе, че десетките хиляди книги, които притежаваше и между които имаше някои изключително редки екземпляри, заслужаваха повече внимание, отколкото гостенинът мислеше да им посвети.

— Както обичате. Можете всичко да разгледате — каза Фери с леката ирония на човек, на когото бе известно, че изучаването на сбирката му изисква години.

Мъжът се поклони със старомодна учтивост, изправи се бързо и се изкачи на подвижната стълба, която водеше до най-горния рафт на библиотеката. Той взе първата книга в лявата си ръка, прелисти я, взе втората, пропусна светкавично страниците й през пръстите си и вече отново посягаше към следващата. Скоро придоби удивителна сръчност в едно четиристепенно движение на ръката — взимаше, преглеждаше, оставяше обратно и едновременно с това хващаше следващата книга. Той поглъщаше рафтовете като филмов комик от старите ленти и след кратко време бе готов вече с половината стена от книги. Тогава се обърна и запита, извинявайки се:

— Върви достатъчно бързо, нали?

Фери кимна. Главата му се бе леко замаяла от темпото, с което посетителят му преминаваше рафтовете. И изведнъж видя как мъжът внезапно се вкамени и за момент преустанови заниманието си.

— Свиването на пространството, чрез което възниква съответно ускорение на времето, надхвърлящо скоростта на светлината — чу той гостенина да мърмори.

Фери бе поразен отново: стори му се, че устните не се движеха и че мислите се предаваха непосредствено. Но тъй като в горния ъгъл на стаята беше тъмно, Фери прие, че това се дължи на измама на сетивата.

Мъжът слезе от стълбата. Бе престанал да изследва всяка книга. Сега взимаше на определено разстояние по един том от рафта и го преглеждаше. Фери забеляза, че посетителят ставаше все по-възбуден. Накрая той спря да прелиства и се върна бавно към стола си.

— Видяхте ли достатъчно?

— Да — отговори гостенинът доста обезкуражен. — Статистически определеният обхват на една пропорционална проба ме прави уверен, че отделните проби трябва да дават представа за цялата колекция. Значи съм видял достатъчно.

Той седна, наля си сам уиски и го изпи бавно. Очевидно вече бе свикнал с вкуса му.

— Можете ли да ми разкажете нещо повече за свиването на пространството? Авторът на книгата, в която се пише по този въпрос, не дава никакви подробности. Знам, че в определена епоха литературата пресъздава в общи черти знанията и чувствата на съвременниците й и че разработването на някои детайли се предоставя на друг вид автори. Но бих искал да знам нещо повече по този проблем. Основната мисъл е много интересна, както е разгледана в светлината на взаимодействието между усилващите се взаимно противостоящи елементи на пространствено-временния континуум.

Фери разбра за какво говореше посетителят му. Бе чел всичките си книги, знаеше точно къде се намират и си спомняше в почти всички случаи и съдържанието им.

— Собствено това е съвсем просто — каза той. — Когато се намалява пространството, скоростта се увеличава. Това е всичко.

— Правилно — кимна гостенинът. — Това е всичко. Много интересно. Има още една дреболия, за която бих искал да попитам. Ще се постигне ли това свиване или сгъстяване, което ми изглежда едно и също, когато се запази полярността на магнитното поле или това е по-скоро въпрос за едностранното пространствено изкривяване, причинено от ядрените сили?

— Понякога първото, друг път второто. — Фери се опитваше да си припомни кои автори бяха свързани с този необичаен метод в научната фантастика.

— Много добре. Благодаря ви много. Два метода. Доста ценна идея. Прочетох също, че вашето законодателство при роботите е съставено извънредно подходящо. Вградената забрана да се вреди по какъвто и да е начин на човека е особено целесъобразна. Съвсем просто, но е нужно човек да се сети. Законите за колонизация на планетите ми изглеждат по-малко приложими. Но това е ваша работа. Трябва да призная, че сте все пак търпими. Естествено, похвално е, че сте толкова загрижени за благополучието на по-низшите или по-слаби форми на живот, които сте срещнали на планетите. Понякога това е неразумно. Но, както казах, това си е ваша работа. Във всеки случай е много непривично. Още повече, че вие, както също прочетох, разполагате с атомна планетотрошачка. Доста употребявано оръжие, но трябва да се използува предпазливо. Благодаря ви. Беше извънредно интересно посещение. Няма нужда да ме изпращате.

Фери се почувствува все пак задължен да го направи.

На вратата посетителят се обърна:

— Още един въпрос — каза той случайно, но Фери забеляза, че бе запазил за накрая най-важното. — Някъде прочетох бегло и нещо относно пътувания извън днешния ден, значи нещо за преместване от настоящето в миналото или в бъдещето. Много интересно. Как става това?

Мъжът се бе върнал две крачки в стаята. Фери се учуди на голямото напрежение, което посетителят излъчваше.

— Съвсем нормално, с една машина. Машина на времето.

— Да, да. Свиване на пространството, приложено върху едностранния поток на временното събитие. С машина, казвате? Много интересно. Това означава, че при обръщане на изкривяването атомите на тялото могат да се възвърнат напълно в първоначалното си състояние. Не е просто. Много интересно. Благодаря.

Посетителят беше изчезнал. Фери, който беше спокоен, добродушен и уравновесен човек, знаеше благодарение на трезвата си непоколебимост, че това не би могло да бъде сън. Освен това мъжът бе оставил — вероятно като подарък — куфарчето с преобразувателя на речта. То мъждукаше все още в синьото си сияние. Фери натисна с любопитството на хазартен играч втория бутон. Чуха се гласове. Те имаха същото празно безлично звучене, което Фери бе усетил в гласа на посетителя си и сега отново разпозна.

— Жалко — възприе той в главата си чужд глас. — Хубава планета е и във всяко отношение подходяща за нас.

— Те са отишли по-далеч, отколкото си мислехме. Ще ни унищожат, когато ги нападнем.

Фери различи този път гласа на посетителя си.

— Не очаквах, че господствуващият тук вид е достигнал вече толкова напред в развитието си.

— Нито пък аз. Но фактите го доказват.

— Значи по-добре е да напуснем отново планетата. Няма никакъв смисъл да оставаме повече.

Синият блясък, в който трептеше куфарчето, изведнъж изчезна. Фери остана още дълго да седи вцепенен. Накрая взе куфарчето и го нареди до другите апарати в стаята, която му служеше за изложбена зала. После изпи едно уиски във всекидневната. Беше радостен, че отново е сам, както беше свикнал според начина си на живот, на който единствено хобито му придаваше задоволителен смисъл.

Включи радиото и се вслуша в гласа на диктора, който с безлично и звучно преувеличаване съобщаваше новините:

— През изминалия ден в страната се насъбраха съобщения от хора, които вярват, че са видели летящи чинии. Според мнението на военновъздушните сили в случая се касае за отражения на метеорологични балони, с които се извършват опити на големи височини.

Това беше краят на новините. Фери изключи радиото и отпи още една глътка. Той се отказа да наруши състоянието си на приятна безцелност с по-дълбок размисъл върху случилото се.

Бележки

[0] Sfan — от SF-fan — любител на научната фантастика (бел.прев.)

Край