Юрий Тупицин
Пределите на риска

Експедицията „Маяк“ бе съставена от базовия лайнер „Ригел“ и от шест малки изследователски кораби. Те нямаха собствени имена и се различаваха само по номера си — МИК–1, МИК–2, МИК–3… Неофициално ги наричаха „микчета“.

Експедицията имаше задача да опише всички астероиди и метеоритни потоци, които преминаваха границите на Слънчевата система. Образуванията с най-неустойчиви орбити маркираха с помощта на радиофарове. Едновременно с това експедицията извършваше изследвания върху състава на малките тела и изясняваше възможностите за използуването им при строежа на извънземни станции.

Търсеха астероидите с „микчетата“. Работата с тях изискваше голямо напрежение и изкуство: екипажът на такъв кораб се състоеше само от двама души, а полетът в пояса на астероидите напомняше на плаване без карти и лоции в богатите с коралови рифове води на Индийския океан. И почти винаги ролята на лидер, ролята на главен кораб, който първи проникваше в неизследваните райони, играеше МИК–1. Негов командир бе Ларин, а бординженер — Шегел.

В деня на срещата с астероида, който по-късно бе наречен „Астероидът на Ларин-Шегел“, екипажът на МИК–1 бе преследван от неуспехи. Отначало се прекъсна връзката с „Ригел“. В това нямаше нищо особено: поясът на астероидите бе пълен с облаци прах, които носеха електричен заряд и отразяваха радиовълните не по-лошо от метална мрежа. Но за да бъде съвестта им чиста, трябваше да проверят изправността на блоковете на радиостанцията за далечна връзка. Всичко беше в ред и въпреки това връзката с базата не бе възстановена.

Току-що бяха завършили проверката, когато отказа руля на надлъжната ос на челния телеразузнавач. Върнаха ракетата на борда и започнаха да разглобяват станцията за телеуправление, тъй като по всичко изглеждаше, че тя бе неизправна. В това време корабът продължаваше полета си, като получаваше информация само от един обзорен локатор. В пояса на астероидите това съвсем не бе безопасно. И Ларин не се учуди, когато в разгара на ремонта зазвуча високият, дразнещ слуха и нервите сигнал за тревога.

Като изключи електропоялника, Ларин се промъкна край засуетилия се Шегел в креслото на пилота. Той беше вече стегнал коланите и сложил хермошлема, когато до него зае работното си място и инженерът.

Ръцете на Ларин лежаха върху пулта за управление, а пръстите му бягаха по клавишите и копчетата с бързина и ловкост, на която би завидял и пианист-виртуоз. Подчинявайки се на командите му, автоматите послушно предаваха на главния индикатор необходимата информация, която Ларин започна да чете гласно.

— Разстояние на най-голямо сближаване 93 километра. Диаметърът не е определен, следователно е по-малък от четиристотин метра. Орбитална скорост… — Ларин се позабави и се обърна към Шегел. — Той има хиперболична скорост, Олег Орестович.

— Гостенин от Космоса — без каквото и да е въодушевление констатира Шегел. — Струва ли си да го преследваме? Все едно, ще избяга от Слънцето.

— Може би все пак ще го стигнем? Ами ако е нещо интересно?

— А телеразузнавача? — усмихна се Шегел.

— Да-а — за секунда се поколеба Ларин, но тонът на инженера кой знае защо го подразни и той реши: — Ще го преследваме без телеразузнавач, направо с „микчето“.

— А инструкцията? — все така флегматично напомни инженерът. Инструкцията забраняваше да се извършва пряко изследване на небесни тела без предварително телеразузнаване.

— Какво инструкцията — Ларин вече набираше предварителните команди. — Инструкцията, Олег Орестович, не е догма, а ръководство за действие. Пък и в особени случаи тя разрешава да се проявява инициатива!

— Жалко, че нямаме връзка с „Ригел“.

— Жалко — съгласи се Ларин. Той се бавеше, гледайки другаря си. Шегел срещна погледа му и се усмихна.

— Е, какво, щом инструкцията разрешава — да проявим инициатива. Да тръгваме!

 

 

Из предварителния отчет на експедицията „Маяк“, базов кораб „Ригел“:

„Малкият изследователски кораб МИК–1 бе открит в четвъртия сектор на вътрешния пояс астероиди от спасителния кораб С–4.

В резултат на обследването му от безопасно разстояние бе установено следното: корпусът на МИК–1 е бил подложен на дълбока лъчиста корозия. Вследствие на лъчев удар напълно са се изпарили всички външни корабни облицовки, стабилизатори и антени. Херметично запоени се оказаха основните люкове и аварийния люк, илюминаторите и процепите за наблюдателните уреди. Характерът на повредите потвърди предположението на спасителите, че аварията е станала в резултат на мощно светлинно излъчване.“

 

 

Когато стана възможно визуално наблюдение, Шегел започна да изследва астероида с помощта на телескопа. Обектът представляваше метален блок с неправилна форма и с размери триста и десет на сто и двадесет метра.

— Обикновен желязноникелов астероид — равнодушно констатира Шегел.

Ларин не отговори. За него бе започнал най-отговорният етап от работата — влизането в зоната на притегляне и непосредственото сближаване с астероида. Инженерът, който не изпущаше от погледа си контролните уреди, неочаквано изкомандува:

— Спешно спиране!

Бързо движение на ръцете на Ларин, късо изреваване на главния двигател и „микчето“ увисна неподвижно в пространството на осемстотин метра от астероида.

Ларин въпросително погледна инженера.

— Астероидът е радиоактивен — смутено обясни Шегел.

— Какво?!

Учудването на Ларин бе разбираемо. Никога досега експедицията не бе срещала небесни тела с аномална радиоактивност. И изобщо, доколкото знаеше Ларин, не бе известен нито един радиоактивен метеорит.

— Може би е нараснала интензивността на фона? — предположи Ларин. — Какво ли не може да се случи? Флуктуация на космическите лъчи. Слънчево изригване…

— Изключено. — Инженерът отхвърли решително това предположение. — Броячът работи със строго фокусирана антена.

— Чудеса! — Пръстите на Ларин забягаха по клавишите на пулта, искайки от паметта на компютъра сравнителна информация. — Хм, радиоактивността не е чак толкова голяма. На такъв астероид можеш да си похапнеш, че и да си подремнеш после.

— Да, радиоактивността не е голяма — съгласи се Шегел, — примерно такава, каквато е на чистия уран.

Ларин го погледна усмихнато.

— Ами ако това е уранов метеорит?

— Хайде де! Такива метеорити няма. Впрочем — в гласа на Шегел се появиха мечтателни нотки — какво ли не се случва. Във всеки случай ние сме длъжни да изследваме този феномен. Жалко само, че нямаме връзка с базата.

— Жалко — кимна Ларин и включи малкия двигател.

— Бавно, моля, най-бавния ход — бързо каза инженерът.

— Защо? — търпеливо уточни Ларин.

— Трябва да изясня динамиката на процеса при сближаването. Ние нахлуваме в неизвестното, Андрей Николаевич.

„Микчето“ буквално запълзя към астероида. Шегел следеше внимателно показанията на приборите. На лицето му ясно се четяха неговите чувства: отначало напрегнато очакване, после недоумение и накрая смайване.

— Сега пък какво стана? — не издържа Ларин.

Шегел бегло го погледна и възбудено поясни:

— Вижте как расте радиоактивността!

— Та тя наистина трябва да расте.

— Но расте по-бързо, отколкото изискванията на квадратичния закон!

Няколко дълги секунди Ларин се мъчеше да разбере чутото, после главният двигател изрева късо и корабът увисна неподвижно на четиристотин метра от астероида.

— Защо спряхте? — недоволно запита Шегел.

— Отначало ще се ориентираме — търпеливо повтори Ларин. — Коя е причината за нарастване на радиоактивността? Защо расте толкова бързо? Може би астероидът взаимодействува с кораба?

— Съгласен съм. Но как ще направим това от толкова далеч?

— Ще опитаме с гама-оръдието.

— Но нали е далеч?

— Далечко е — потвърди Ларин — на самата граница. И все пак какво ни пречи да опитаме?

След минута гама-оръдието бе готово. Ларин натисна копчето, светлината на кораба угасна, компенсирайки мигновения разход на енергия, а гърлото на оръдието изпрати към астероида няколко мощни импулса електромагнитно излъчване, започвайки от меките рентгенови вълни и завършвайки с твърдите гама-лъчи.

 

 

Из предварителния отчет на експедицията „Маяк“, базов кораб „Ригел“:

„Избухването, наблюдавано в района на МИК–1, е имало аномален характер, като рязко се е различавало от верижните ядрени реакции от взривен тип на деление и синтез. Първо, то е било доста продължително, било е избухване, а не взрив. В резултат по-голямата част от масата на астероида просто се е разпаднала на най-фин прах, частиците на който по своя диаметър могат да се сравняват с размерите на молекулите. Второ, според ядрените мащаби относителният добив на енергия при избухването е бил крайно нисък, напълно съпоставим с добива на енергия при обикновените химични реакции. Трето, повече от деветдесет процента от енергията на избухването се е отделила под формата на електромагнитно излъчване със сравнително ниски честоти.

Разглеждането с помощта на централния компютър на базовия кораб на редица хипотези, които достатъчно удовлетворително описваха външната картина на парадоксалното явление, позволи да се даде предпочитание на хипотезата на Данков-Макдоналд, изказана още през осемдесетте години на двадесетия век. Според тази хипотеза в природата освен вещество и антивещество може да съществува и стабилно неутрално и антинеутрално вещество. И затова при изследванията наред със световете и антисветовете човечеството може да се срещне и с неутрални и антинеутрални светове…“

 

 

Като се отразиха частично от кристалната решетка на молекулите и атомите, електромагнитните импулси се върнаха към приемника на гама-оръдието, носейки пълна информация за структурата на веществото, от което бе образуван астероидът. За няколко секунди тази информация бе разшифрована и се появи на индикаторите.

— Желязо! — изумено констатира Шегел, като прочете няколко пъти показанията на уредите. — Най-обикновено метеоритно желязо с примеси на никел и кобалт. Но то няма дългоживеещи радиоактивни изотопи. Следователно, в геологически смисъл астероидът се е образувал буквално сега!

— Възможно е — без всякакъв ентусиазъм отвърна Ларин.

— Ако е така, Андрей Николаевич, ние просто сме длъжни най-подробно да изследваме този феномен.

— Ами ако работата е тъкмо обратната? — попита Ларин.

— Не ви разбирам.

— Ако астероидът доживява последните си дни, дори часове и неговата радиоактивност сочи, че той всеки момент ще се взриви?

— Тогава ние непременно трябва да го изследваме. Това е наш дълг пред човечеството, пред науката.

Шегел гледаше командира малко учуден — нима не разбира толкова очевидни неща?

— Ами ако контактът с „микчето“ ускори разпадането на астероида? Да си спомним за нарушаването на квадратичния закон — каза Ларин.

— Ако сме пределно внимателни, ще уловим момента, когато трябва да бягаме.

„Ами ако не го уловим?“ — искаше да попита Ларин, но замълча. Обаче Шегел веднага забеляза колебанието на командира.

— Разбира се, риск има. Но радиоактивен астероид, при това с аномален характер на нарастване на радиоактивността — та това вече е нещо изключително! В края на краищата гама-сондажът разкри структурата само на външния слой. — Шегел се запъна, търсейки „потресаващ“ аргумент.

— Може би във вътрешността му е скрита атомна енергоцентрала или ядрен двигател!

Ларин се засмя:

— Кораб на коварни пришелци, замаскиран като астероид?

— Ами ако е вярно? И защо именно коварни? Нима малко проекти бяха създадени у нас, на Земята, които предлагаха да се използуват астероидите като космически станции?

— Имаме ли право да рискуваме себе си и кораба в името на това „ами ако“? — запита Ларин.

— В името на науката, Андрей Николаевич — меко го поправи Шегел. — И какво нещо е рискът? Особено за нас?

Тук Шегел бе прав — наистина, какво представлява рискът? И кое кара човека да рискува? Разбира се, гражданския дълг, професионалния престиж, искрения възторг в очите на любимите и близките — без тези могъщи стимули голямата и опасна работа е немислима. Но това не е цялата истина за риска. Победата! Радостта от нея може да оцени само този, който е вкусил от плодовете й. Нима не заради звездните минути на победата хората се изкачваха на най-високите планински върхове, сами в лодка обикаляха Земята или отиваха в далечния Космос? А нима самото неуловимо щастие не броди редом с риска, успеха и смъртта?

— Андрей Николаевич, — прекъсна размишленията на командира Шегел — не можем, нямаме право да изпущаме такъв обект. — В гласа му звучаха умолителни нотки. — Това ще бъде престъпление срещу науката.

— Съгласен съм да рискуваме. Ако се съди по всичко, струва си. Но трябва да го направим умно. — Лицето на Ларин доби съсредоточен израз. — Глупаво ще бъде да рискуваме кораба и двама ни. Нека оставим „микчето“ на място. Аз ще тръгна към астероида и ще направя всичко, което е нужно.

— Вие? Ами аз?

— Ти във всички случаи ще обогатиш любимата си наука с нови факти.

— Андрей Николаевич, вие злоупотребявате с моето уважение към вас.

— Напразно се обиждаш, Орестович — меко възрази Ларин. — Аз съм по-опитен и по-старши.

— В никакъв случай! — избухна Шегел. — По-добре да пропадне в дън земя този астероид!

— Може и наистина да пропадне — замислено каза Ларин, като гледаше през предното стъкло огромния метален блок, който закриваше звездите.

— Ще отида аз, разбирате ли? Аз! А вие ще останете!

Ларин не отвърна.

— Андрей Николаевич — съвсем тихо каза Шегел след дълга пауза. — Моля ви. Това е несправедливо и неблагородно, в края на краищата вие през цялото време вземате риска върху себе си. А аз вече отдавна не съм онзи инженер теоретик, когото вие някога взехте за другар при изпитанията „Вихър“.

 

 

Из предварителния отчет на експедицията „Маяк“, базов кораб „Ригел“:

„Картината на неутралния свят нагледно може да се илюстрира с особеностите на най-простия неутрален химичен елемент — водорода.

В обикновения свят водородът е съставен от ядро — протон и орбитален електрон. Антиводородът, който днес се синтезира в огромни мащаби на извънземните централи за космическо гориво, е съставен от ядро — антипротон и орбитален позитрон — електрон с положителен заряд. Най-простият елемент на неутралния свят, неутроводородът има за ядро един неутрон, а за орбитална частица — електрон с антинеутрален заряд. Ако веществото и антивеществото анихилират, превръщайки се в гамакванти, неутровеществото може в определени условия да съществува заедно с вещество от нашия свят продължително време.

Съпоставянето на изчисленията, извършени въз основа на хипотезата на Данков-Макдоналд, и на фактическите данни при избухването, убедително свидетелствува в полза на това, че астероидът на Ларин-Шегел е представлявал монолитно парче неутронно желязо, което е навлязло в пределите на Слънчевата система…“

 

 

В масивния скафандър за висша защита Шегел приличаше на робот-антропоид, или още по-точно — на средновековен рицар със сондата на геолокатора вместо копие в дясната ръка. Той се бавеше.

Може би едва сега, пред решителната крачка, която щеше да го отдели от кораба и да го понесе срещу неизвестното, Шегел разбра огромния риск на това, което предприемаше.

За кой ли път, откакто бе в Космоса, Шегел изпитваше завист към командира. Как всичко бе ясно и просто за Ларин! Рискът, опасността — за него са обикновена, делнична работа, така както за Шегел бе изчисляването на някой елементарен плазмен капан. Сърцето на Ларин бие равномерно и нито един мускул не трепва на лицето му. А какво го подтиква към този риск, него, Шегел?

Разбира се, да служиш на науката е свята работа, без тази основа той не би стоял в Космоса нито ден. А какво удовлетворение, какво тържество обзема цялото ти същество, когато побеждаваш самия себе си и прекрачваш прага, около който тъпчат в съмнения и страх хиляди други хора! Пред това бледнее дори самият миг на победата. Но всичко това не са главните предели на риска, не е цялата му истина; не е цялата му същност. Същността — да принадлежиш към кохортата хора на дълга. Във всички времена тези хора, когато пред тях се е изпречвала опасност, проблемата за риска, вечната проблема да бъдеш или да не бъдеш, са се питали: защо трябва някой друг, защо не съм аз? И са тръгвали. Едни мълчаливо и радостно, защото схватката с опасността е тяхната родна стихия. Други с привично хладнокръвие, защото сражението е тяхна професия. Трети — със съмнения, с тежко сърце и предпазливо — такъв е дългът им, но все пак са тръгвали! Та нали все някой трябва да прокарва пътеки в чужди краища и с гърдите си да среща неизвестното…

— Олег Орестович, готов ли си?

Шегел трепна.

— Готов съм — каза той и прекрачи в странния свят, в който нямаше нито горе, нито долу, в който имаше навсякъде звезди, звезди, звезди. И грамадата на астероида, която се бе изпречила пред него. Като се отдели от кораба, инженерът уравновеси скафандъра, провери внимателно снаряжението си и съобщи:

— Всичко е наред. Тръгвам!

— Наблюдавам те — чу той гласа на Ларин, — желая ти успех.

Инженерът пусна двигателя на скафандъра на малка скорост. Раздаде се приглушеното свистене на реактивната струя и корпусът на „микчето“ започна бавно да се отдалечава. След няколко секунди Шегел излезе от сянката на кораба и се гмурна в ослепителните струи слънчева светлина.

Върху прозрачния шлем на скафандъра блеснаха златисти петна. Като набра скорост четири метра в секунда, инженерът изключи двигателя и полетя по инерция. Той почти не отделяше поглед от брояча на радиацията. Нивото й нарастваше, все по-бързо задминавайки квадратичния закон, и това го безпокоеше повече от всичко останало. Но дозата на радиацията вътре в скафандъра бе малка и до допустимата граница бе още далеч.

Изпочупената повърхност на астероида, която искреше на светлината, нарастваше пред погледа му. На десет метра от него Шегел включи спирачките на двигателя. Хилядитонната маса метал, нарязана от дълбоки пукнатини, надвисна над него.

— Приземявам се! — дрезгаво каза Шегел. В ушите му силно отекваха ударите на сърцето му. Стори му се, че Ларин ги чува и му стана срамно за обзелото го вълнение.

Протегна краката си напред и миг преди да докосне астероида включи в ботушите на скафандъра електрически ток. Силното магнитно поле трябваше да му помогне да се задържи върху астероида.

А по-нататък всичко се смеси и обърка. Зумерът забръмча като земна пчела, в шлема замигаха червените светлини на лампичката, която известяваше за опасност. Краката му докоснаха метала, но не можаха да се задържат върху него. От тласъка, въпреки действието на магнитното поле, Шегел започна бавно да се отдалечава от астероида. Зумерът бръмчаше все по-силно, това вече не беше земна пчела, а разсърден пчелен рой, лампичката мигаше толкова често, че червената светлина бе почти непрекъсната. Сърцето му се сви и студ стегна гърдите му. Радиационна опасност. Секунди, дори части от тях решаваха сега съдбата му и съдбата на кораба. Стрелките на броячите бягаха стремително по ска̀лите и безстрастно отбелязваха лавинообразното нарастване на радиацията. Зараждаше се ядрен взрив.

— Отдалечете кораба! — извика инженерът, като хвана с непослушна ръка лоста за управление на двигателя на скафандъра.

— Изключи магнитното поле! — бързо, но ясно изкомандува Ларин.

Шегел машинално се подчини и раздразнено — той вече не мислеше за себе си — завика:

— Отдалечете кораба!

И изведнъж се запъна. Бръмченето на зумера затихваше бързо, все по-бавно мигаше лампичката, стрелките на броячите се наклониха към нормата. Размина се! Изведнъж инженерът се отпусна. Тялото му натежа, лицето му се покри с едри капки пот, а струйките й неприятно запълзяха по врата му.

— Орестович! — тихо повика другаря си Ларин.

Инженерът затвори очи и отметна глава. Събираше сили за отговора.

— Олег!! — закрещя Ларин.

— Всичко е наред — тихо отвърна Шегел.

В слушалката се чу звук — Ларин бе въздъхнал облекчено. Инженерът тръсна глава и постави лоста за управлението на малък ход.

— Връщам се — съобщи той.

— По-бързо — каза Ларин след кратко мълчание. В гласа му се долавяха нотки на виновност. — Радиоактивността на астероида отново нараства.

— Как! — неволно се откъсна от устните на Шегел.

— Доста интензивно — поясни Ларин, който схвана възклицанието му като въпрос.

Шегел стисна зъби и сподави готовата да се откъсне въздишка. Ударите на сърцето му отново се чуха в ушите му. Той натисна до край напред лоста за управление на двигателя. Слабият шум на реактивната струя се превърна в рязък вой.

Като прие на борда си инженера, „микчето“ вися няколко секунди неподвижно до астероида, после корабът изхвърли син сноп огън, трепна и, набирайки стремително скорост, започна да се отдалечава.

В този миг астероидът беззвучно светна с ослепителен изгарящ пламък, който мигновено стопи мрака на огромна част от небосвода. Мощен поток лъчиста енергия се стовари върху корпуса на кораба, който бе закъснял с части от секундата. „Микчето“ бе обвито от блестящ облак нажежени газове.

 

 

Из предварителния отчет на експедицията „Маяк“, базов кораб „Ригел“:

„Неутровеществото изобщо и неутрожелязото по-специално притежават спонтанна устойчивост. Но в обкръжението на обикновени частици започва постепенно преминаване на неутроните в протони, а на орбиталните антинеутрални частици — в електрони. Натрупването на електронен заряд по повърхността на такива тела засилва този процес. Ролята на особено силен катализатор играе постоянното магнитно поле, влиянието на което може да доведе до развиваща се верижна реакция. Неин резултат е съвкупното превръщане на неутровеществото в обикновено. Процесът се придружава от постепенно разрушаване на кристалната структура и разпадане на веществото до атомарно ниво с последваща рекомбинация в по-едри единици.“

 

 

Ръцете на началника на бригадата спасители трепереха от вълнение, когато приближи харпуна-пистолет до запоеното приборно прозорче на жилищния отсек и натисна спусъка. Откатът на оръжието го захвърли назад и ако не беше осигурителният пояс, би го отнесъл от „микчето“ в Космоса. Плазменият кумулативен шнур прониза външния корпус на кораба като хартия, а по следата му в тавана на жилищния отсек се заби харпун-микрофон, голям колкото детско пръстче. Нестройният делови хор от гласовете на спасителите бе сменен от мъртва тишина. Обезобразеното „микче“ бе обвито от невидимия облак на човешките надежди, тревоги и съмнения.

— Антена! — закрещя Шегел.

— Спокойно, Орестович!

— Казвам ви — антена. Това не е никакъв метеорит! Антена, дошли са спасителите!

— Спокойно, Орестович, спасителите са, но ти лежи спокойно. Триста рентгена наведнъж не са шега работа.

Опърленият от светлинната буря корпус на МИК–1 блестеше мътно като парче стар лед в косите лъчи на Слънцето. И наистина, при малко повече фантазия спасителите можеха да се приемат за хокеисти, които секунда преди последния сигнал са вкарали решаващата шайба.