Веселин Ханчев
Момче на стрелбището

Мълчаха лъскавите пушки,

а стопанинът

стоеше восъчен до тях.

 

Момчето спря,

надигна се на пръсти

и погледна в шарения мрак.

 

Там нищо не помръдваше.

Там всичко беше мъртво и без глас.

Там имаше заключени врати,

закрили спящата красавица,

безстрашни барабанчици

с ръце,

замръзнали над барабаните,

угаснали жар-птици,

тъжни палми,

негри, паднали край бедните си хижи.

Имаше червени шапчици,

замрели пред вълка,

сирени без море,

певци без песен,

мелници без вятър.

 

Момчето взе една от пушките

и стреля.

Изведнъж

вратите се разтвориха

и спящата красавица излезе.

Полетя над палмите жар-птица,

а край хижите си негрите заскачаха

там-там,

там-там,

там-там.

Сирената се гмурна в синьото море,

вълкът побягна,

мелницата завъртя крилата си

и радостно замаха шапчица,

спасената Червена шапчица.

Дори стопанинът от восък

се стопи от щастие

и каза по човешки:

 

Браво!

 

А певците весело запяха

и засвириха латерни,

и удариха

тържествено,

безстрашно,

гръмко

барабаните си

барабанчиците

в чест на най-добрия на света

войник.