Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Веселин Ханчев. Стихотворения
Издателство „Български писател“, София, 1979
Редактор: Иванка Тодорова
Техн. редактор: Виолета Кръстева
Коректор: Маргарита Милчева
Художник: Елена Маринчева
История
- — Добавяне
Разсъмна се. Изскочи трена
из мрака, сякаш из тунел,
и в миг видях те, озарена
в дима, пердета сини сплел.
Към мен, в стъклото на купето,
хвърчаха вятър и искри,
и ниви, свършващи в небето,
и черни в утрото гори,
и път, в чиито коловози
кръвта на изгрева пълзи,
и кротко пушещи колхози
сред хороводи от брези;
прехвръкнаха девойки боси,
един оранжев камион,
една жена, която носи
ведро по мокрия перон,
заводски зид, звънтящи жици,
войници, късче синева
и в синевата — ято птици…
Ти бе това, ти бе това.
Сурова и обикновена,
величествена и добра,
с гори ми махаше край трена
и гледаше ме с езера,
хвърчеше, идеше насреща
задъхана и без да спреш,
и сякаш в парата гореща
усещах твоя дъх горещ,
и твоите версти извървяни
не чезнеха зад моя трен,
ти идеше, за да останеш,
побрана цялата у мен.