Веселин Ханчев
Капитанът

Капитанът не спи.

В океана е взрян капитанът.

И реве, и кипи,

и звездите гаси океанът.

Всяка мачта скрипти,

всяка рея звънти като струна

и лети, и лети,

и лети с триста възли тайфуна.

През тропически мрак

води кораба свой капитана —

най-добрият моряк

от Червено море до Хавана.

„Десет градуса. Вест.“

Тишина. И тайфуна го няма.

Над екваторен лес

се люлее луната голяма.

После пада и тя

като орех кокосов отбрулен.

Литват риби ята

и се стрелват зелени акули,

и витлото тъче

в океаните ивица бяла…

 

Едно малко момче,

отразено, се вглежда в канала.

То навежда глава,

то очи срещу слънцето свива,

то следи как едва

лъкатуши водата ръждива.

И усмихва се то,

и протяга под мостчето длани…

Ах, разбирам защо.

 

Добър път, добър път, капитане!