Веселин Ханчев
Художник

Той отвори и се спря на прага.

Гледаха го празните стени.

Гледаха го със очи от влага,

от пирони, от пукнатини.

 

Колко гола беше, колко бедна

стаята с мъртвешките очи!

Към стените мълком той погледна

и по тях картини закачи.

 

Закачи по мъртвите пустини

извори и пътища, и бряг,

лесове, небета сини, сини

и слънца, червени като мак.

 

Закачи усмивки и простори,

облаци, деца и светлини,

закачи света и го затвори

в тези грозни четири стени.

 

И стените скривайки с платната

— негови единствени неща, —

той превърна стаята в богата,

в най-богата стая на света.