Веселин Ханчев
Не, не трябва

Не, не трябва да свършат без време

неживелите още неща.

Трябва мислите друг да поеме

и брезата да пусне листа,

трябва корабът, влязъл в морето,

да достигне крайбрежни води,

да не спира в окопа шосето,

нероденото да се роди.

 

Не, не трябва напразно да стенат

непокритата къща сама,

хлябът, който едва е наченат,

недошлите в ръцете писма.

 

Трябва залезът сам да се спусне,

трябва грозда да бъде прибран,

недокосната още от устни,

да не съхне девичата длан,

да не зеят огнищата неми

и поемите с празни листа.

 

О, не трябва да свършват без време

неживелите още неща.