Веселин Ханчев
Земя и небе

Върху земя човек роден е.

Но той на нея е роден

небе да вижда и да стене,

загуби ли го някой ден,

да чува в нежностите къси,

в делата, в болката дошла,

не ударите на кръвта си,

а ударите на крила.

 

Върху земя човек роден е.

 

Но той на нея се роди

над себе си, непокорени,

да дири винаги звезди,

да ги достига и когато

до тях е стигнал, да скърби,

пак взрян в небето непознато

и смъртоносно може би.

 

Върху земя човек роден е.

 

Но той роден на нея бе

дори в пръстта, и на колене,

да има пак едно небе,

небе да има и тогава,

когато няма и очи,

сам в себе си да го създава,

когато то се заличи.