Веселин Ханчев
Слънчевото зайче

Слънчевото зайче от стъклата

влезе в моя дом и заигра.

Стана като в приказките златна

мойта синеока дъщеря.

 

Тя повдигна поглед от урока,

плесна с длани, звънко се засмя.

В този миг

през хладния монокъл

ти се взираш, мистър, у дома.

 

Ти се мръщиш.

Дразни светлината.

На английски ти ръмжиш: „Мълчи!“

Зная — друго виждат през стъклата

свитите от слънцето очи.

 

Виждат мрак.

Тъмнее като яма

моя черен изоставен дом…

В чумна треска вика дъщеря ми,

зайчето си вика плачешком.

 

То не скача вече.

Твоят изстрел

ослепил е къщните стъкла.

Не!

Назад!

        Не ще убиеш, мистър,

зайчето на мойта дъщеря!

 

Слънцето по къдрите й пазят

милиони като мен бащи.

Не посмявай!

Тяхната омраза

моята любов ще защити!