Веселин Ханчев
Господар съм на тая земя

Аз за тая земя се сражавах.

С мойто тяло в окопа я крих,

всеки цвят, всеки хълм отстоявах

с карабина, омраза и стих.

 

Бяха мои и нейните рани,

всеки враг и по мене гърмя.

Затова съм аз неин стопанин,

господар съм на тая земя.

 

С едри крачки аз крача по нея

и с дланта си, държала цевта,

в мойте пещи стоманата лея,

в моите блокове сея жита.

 

С моя мъка, под моите длани

тая пръст оживя, зашумя.

Затова съм аз неин стопанин,

Господар съм на тая земя.

 

Тя е моя.

И нека посмее

да премине на нея врагът!

Както нявга ще легна над нея,

ще я скрия под моята гръд.

 

Ще я пазя — суров и стоманен —

и не ще е в бедата сама.

Затова съм аз неин стопанин,

затова е тя моя земя.