Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Веселин Ханчев. Стихотворения
Издателство „Български писател“, София, 1979
Редактор: Иванка Тодорова
Техн. редактор: Виолета Кръстева
Коректор: Маргарита Милчева
Художник: Елена Маринчева
История
- — Добавяне
Оттеглиха се немците в Куманово.
По стъпките им ден и нощ вървим.
Небето черно от барута стана,
а пътищата се покриха с дим.
Червена кал полепва по ботушите,
тежи в дъжда войнишкия шинел,
но ние все вървим, в стрелбата вслушани.
Залягаме. Пълзим по колене.
Небето ниско мините раздират.
Не дишаме. Лежим. Ръцете — в кръв.
Внезапно се изправя командирът
и хвърля се пред батальона пръв.
И първи го повалят посред мрежите.
Долазваме, но той мълчи. Убит.
Шинела — скъсан. В джоба му — бележник,
от смъртоносния куршум пробит.
— Вземете го! — прошепва бързо някой.
От него пада снимка на дете.
Изтрита снимка, а говори в мрака.
И надпис има, но не се чете…
Така лежим с портрета на убития.
Какво ни спомня той, защо мълчим?
Внезапно скача редникът Димитър
и вика в тъмнината: „Да вървим!“
И вдига над главата си портрета.
Едва се виждат детските черти.
И ставаме. Ракетите ни светят.
Настръхнала стоманата лъщи.
И първи батальон на нож изскача,
и хвърля се към немците, напред,
където като знаме посред здрача
върви с бойците детския портрет.