Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
ganinka (2014)

Издание:

Веселин Ханчев. Стихотворения

Издателство „Български писател“, София, 1979

Редактор: Иванка Тодорова

Техн. редактор: Виолета Кръстева

Коректор: Маргарита Милчева

Художник: Елена Маринчева

История

  1. — Добавяне

Оттеглиха се немците в Куманово.

По стъпките им ден и нощ вървим.

Небето черно от барута стана,

а пътищата се покриха с дим.

 

Червена кал полепва по ботушите,

тежи в дъжда войнишкия шинел,

но ние все вървим, в стрелбата вслушани.

Залягаме. Пълзим по колене.

 

Небето ниско мините раздират.

Не дишаме. Лежим. Ръцете — в кръв.

Внезапно се изправя командирът

и хвърля се пред батальона пръв.

 

И първи го повалят посред мрежите.

Долазваме, но той мълчи. Убит.

Шинела — скъсан. В джоба му — бележник,

от смъртоносния куршум пробит.

 

— Вземете го! — прошепва бързо някой.

От него пада снимка на дете.

Изтрита снимка, а говори в мрака.

И надпис има, но не се чете…

 

Така лежим с портрета на убития.

Какво ни спомня той, защо мълчим?

Внезапно скача редникът Димитър

и вика в тъмнината: „Да вървим!“

 

И вдига над главата си портрета.

Едва се виждат детските черти.

И ставаме. Ракетите ни светят.

Настръхнала стоманата лъщи.

 

И първи батальон на нож изскача,

и хвърля се към немците, напред,

където като знаме посред здрача

върви с бойците детския портрет.

Край