Веселин Ханчев
Безсмъртие

Ще минат ешелоните на времето,

в косите ни ще паднат преспи сняг,

събития, ту малки, ту големи

край нас ще бягат в своя бесен бяг.

 

Земята ще е пак земя. Небето

ще бъде пълно пак със ветрове,

ще блъскат неспокойно вековете

водите си във свойте брегове.

 

А ние ще сме пръст корава, черна,

безименна земя, безимен прах.

И вий, които идвате на смена,

ще кажете: „Смъртта прибра и тях!“

 

О, лъжете се! Ние ще живеем!

Епохата ще бъде наша плът!

Ний толкова се борихме за нея,

че победихме и самата смърт.

 

Какво, че ще изгният наште кости.

Какво, че дъжд кръвта ни ще измий!

Не бяхме тук, епохо, твои гости,

а зидахме те ден и нощ сами.

 

Затуй ще бъдем тук. Над нас ще никнат

не кръстове, прогнили от дърво,

а фабрики, в които пей челика,

и градове, в които ври живот.

 

Кръвта пролята в нефт ще се превърне

и пулса ни — могъщ моторен шум.

Повярвайте ни, пак ще се завърнем

във вашите очи, ръце и ум!