Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
ganinka (2014)

Издание:

Веселин Ханчев. Стихотворения

Издателство „Български писател“, София, 1979

Редактор: Иванка Тодорова

Техн. редактор: Виолета Кръстева

Коректор: Маргарита Милчева

Художник: Елена Маринчева

История

  1. — Добавяне

Валя над града ни, изгубен сред пушеци влажни,

над София пада спокойно и равно дъжда.

Измити са вече петната от кръв по паважа,

където свали те вмирисан на вино стражар.

 

Но аз си припомних как нейде се хлопна вратата

и после — гърмежите в сивия есенен час,

стражарите потни и тропота глух на тълпата,

която след теб като глутница вълци търча.

 

Какво ли проблесна във твоята пламнала мисъл?

Защо се усмихна и там, до стената, се спря?

Приклекна стражарят, отекна внезапния вистрел

и ти до стената, опръскана в кръв, се простря.

 

Изтръпнал, съгледах под черната купчина дрехи

познатата шапка и твоята жълта ръка,

безшумно на пътя червените локви растеха

и бавно изстиваше ти на уличната кал.

 

Видях полицая как весело пушката трие,

как важно разправя, че майсторски той те убил.

Но ти, неподвижния, беше за него убиец

и нямаше никой за твоята смърт да скърби.

 

Агенти кръстосваха, доктор отнейде изскочи

с обръснато теме, със чанта и златно пенсне,

той с крак те изпъна, студен окървавен на плочите,

а после набърже дознание някакво сне.

 

Ще пишат в архивите зная: „При опит за бягство

убит. Комунист.“ Година и месец, и ден.

Стражарите после ще идат на чашка в кръчмата,

а мазния доктор при някой богат пациент.

 

И всичко ще свърши тъй, както е свършвало често,

тъй, както предвижда законът, държавният ред!

А тебе гробарите, в яма безкръстна ще сместят

и дълго ще спорят за твоя износен каскет.

 

Кръвта е измита. И пак зашумява паважа.

Германски войници ругаят на своя език,

в уличните ъгли стражарите дебнат на стража

и ниско над къщите мрака вечерен пълзи.

 

Но ти не дочуваш ли в своята яма безкръстна

как други тук идат и тяхната стъпка кънти?

Повярвай, другарю, на изток зората се пръска,

не падна напразно в кръвта си гореща и ти!

 

Да вдигнат бесилки, да стрелят стражарите в мрака.

Повярвай, другарю, тъй близък е нашия час!

Ти падна, но други за сметка последна ще чакат,

когато след малко забие дванайсет у нас!

Край